Решение № 41/05.04.2016г. по гр.д. № 139/2015г.

 

Съдия докладчик Десислава Петрова

 

 

Производството е образувано по предявени от Д.М.А., ЕГН …, с адрес гр. П., ул. „…” № …, ет…, ап…. срещу „…” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „…”, представлявано от изпълнителния директор М.Б., в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1579.41лв. /неправилно в ИМ е изчислен сбора на заявените претенции по пера, касаещи имуществените вреди в размер на 1490.39лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени амбулаторни прегледи и консултации, закупуване на лекарства, медицински материали, консумативи, възстановителни процедури, както следва:- заплащане на 22 бр. /всяка от които в размер на 20лв./ възстановителни процедури след артроскопия на дясната колянна става - 440лв.; закупуване на Crespin plus-530лв.; извършване на медицински услуги – 150лв. /120лв. плюс 30лв./; три броя потребителски такси -17.40лв.; закупуване на стабилизатор туторна – 127.50лв.; стабилизатор коляно №1024 – 83.33лв.; шина за имобил. коляно №4030 – 45.83лв., или общо трите за 307.99лв. с ДДС; закупуване на лекарства общо 114.02лв. /89.02лв. плюс 25лв./ и поставяне на „Креспин гел плюс” -20лв. и сумата от 15 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинена травма на десен крак в областта на коляното, коленните връзки и глезена, всички вреди претърпени в резултат на инцидент, настъпил при спускане от връх „Снежанка” по посока „Язовира” или т.нар. писта „Малката стена”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за който инцидент има вина лице, чиято работа е възложена от ответника.

При посочване на горната сума за немуществени вреди в доклада е налице допусната очевидна фактическа грешка като същата неправилно е посочена 14000лв., вместо претендираните 15000лв. В частта, касаеща имуществените вреди същата е неправилна, пренесена от исковата молба, предвид неправилно сборуване на претендираните суми, определени по пера.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2013г. ищецът закупува лифт карта за целия зимен сезон за ползване на въжените линии и ски пистите в района на к.к. Пампорово. На 28.01.2014г. около 9.00ч. Д.А., заедно със свой познат изчакват пистите да бъдат пуснати за използване от туристите, след което предприемат спускане от връх „Снежанка” по посока „Язовира” или т.нар. „Малка стена”. Твърди се, че при спускането дясната ска на ищеца попада в необозначен с предупредителни знаци участък, който не е бил достатъчно заснежен, вследствие на което получава травма на десен крак в областта на коляното, коленните връзки и глезена, че веднага той и ски учителя С.С., свидетел на инцидента, успяват да се придвижат до Спасителна служба –Пампорово, където А. получава първа помощ. Счита, че причина за инцидента е сформирал се канал, направен от обработващата терена машина, който е обхващал по диагонал цялата писта и е с дълбочина около 20 см.

Излага, че още същия ден е потърсил медицинска помощ в спешно отделение в гр.Пловдив, където получава диагноза „травма на няколко структури на коляното”, че предвид неотминаването на болките и оттокът от инцидента постъпва в „МБАЛ Тримонциум” ООД, където са назначени множество изследвания, както и е претърпял операция на 31.01.2014г. Всичко това създало на ищеца много болки и неудобства, наложило се да направи и много разходи. Счита, че „…” АД, в качеството си на концесионер на ски писта „Снежанка” /Малката стена/ носи безвиновна отговорност за нанесените му имуществени и неимуществени вреди. Подчертава, че вредите са резултат от характеристиката на пистата. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и се претендират сторените в производството разноски.

С уточнителна молба ищецът е посочил, че претендираните вреди са настъпили вследствие на неупражнен контрол и нарушени правила от страна на служители на ответното дружество при изпълнение на поставените им задачи за обработване на пистите в курорта. Счита, че причина за инцидента е специфична обработка на пистата, а не релефа на планината и че участъка, в който е настъпил инцидента е бил необезопасен и обработен  по непривичен начин, създаващ предпоставка за настъпване на инциденти. Подчертава, че вина за образувания неспецифичен канал има лице, на което ответника е възложил обработването на пистата.

В с.з. се явява лично, заедно с процесуалните си представители. Представя писмени бележки.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът „…” АД депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Навежда, че ищецът не е посочил точно мястото на инцидента, че служителите на длъжност „Ски патрул” от „…” АД всяка сутрин проверяват състоянието и безопасността на пистите. При необходимост последните поставят указателни табели, които предупреждават туристите, че пистата е затворена до отстраняване на проблема. Като доказателство, че в процесния ден е нямало такава необходимост от затваряне на писта ответникът представя Протокол за отваряне на ски писти от 28.01.2014г. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на ответника  и документираните травматични увреждания на ищеца, както и че същите са тежки такива. Навежда, че дори да е имало „канал” или недостатъчно заснежен участък, то е налице съпричиняване, доколкото именно небрежността на ищеца, недостатъчните му умения и несъобразена скорост са го поставили в тази ситуация. Сочи се, че към исковата молба не са приложени доказателства за предоставена долекарска помощ в Спасителна служба-Пампорово, че непотърсване на медицинска помощ в най-близкото медицинско заведение и предприемането на пътуване до гр.Пловдив е допринесло за влошаване на състоянието му. Сочи се, че исковете са твърде завишени с оглед критерия за справедливост. Досежно имуществените вреди оспорва размера, необходимостта от същите и връзката между представените документи и ищеца в частност. 

В с.з. се представлява от процесуалните си представители. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на адвокатско възнаграждение. Депозира писмени бележки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена фактура №0000006169/27.11.2013г., от която се установява, че на 27.11.2013г. на „……..” ЕООД, ЕИК …….., чиито управител към него момент е бил лицето Д.А. и била издадена сезонна лифт карта. Това обстоятелство се потвърждава и от извършена служебна справка в ТР.

Видно от приет по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение №007253/28.01.2014г. ищеца Д.М.А. е прегледан от д-р Н.Х., като пациентът е приет в 19.51ч., с анамнеза – „паднал от ски”. Посочена като основна диагноза е S837 – Травма на няколко структури на коляното. От същата дата е представен и документ, обективиращ резултат от магнитно резонансна томография на дясна колянна става.

Приобщена е епикриза от „МБАЛ Тримонциум” ООД /л.7/, в която е отбелязано, че ищецът е постъпил на 31.01.2014г. и изписан на 03.02.2014г. с диагноза „Т93.3 Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник”. Вписана е анамнеза по данни на пациента: „След претърпяна ски травма на дясно коляно се е появил голям оток, силна болка. Движенията силно се ограничили. Поставена имобилизация. След ЯМР постъпва за оперативно лечение”. Посочена е дата на извършена операция 31.01.2014г. Постоперативния статус е: добро общо състояние, оперативна рана – суха, спокойна, нормална сетивност и кръвооросяване на крайника и пръстите, движения – възможни в пълен обем и неболезнени.

От писмо вх. №лч-53/03.02.2014г. се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество за това, че на 28.01.2014г. през писта „Снежанка 1” /Малката стена/ е минало верижно превозно средство, което е нарушило целостта на снежната покривка и се е получил участък от пистата с около 10см. по-нисък от основната снежна покривка, повод за което е и настъпил инцидент на същата дата, около 9.00ч., когато дясната ска на ищеца попада в посочения участък и наранява дясното си коляно.

Видно от представен болничен лист, издаден на 24.02.2014г. от ЕТ „Ведика 66” АПМП – ИП, д-р М.Х., на ищеца Д.А. е указано домашно лечение за период от четиринадесет дни, като е определен ден за преглед 09.03.2014г.

Установява се от лист за преглед на пациент /л.21/, че е извършен преглед от специалист ортопед-травматолог д-р К.С., като на пациента е извършена терапия с креспин гел плюс – вътреставно.

Представени са фактури, обхващащи период на издаване 06.02.2014г. – 13.03.2014г. и касови бонове.

От ответника е представена заповед №295/27.12.2013г., с която изпълнителният директор на „…” АД е наредил ски патрулите, работещи в дружеството да са пряко подчинени на Г.К. – управител „Спортни дейности”, З.Ш.– директор инфраструктура и П.К. – Отговорник ски писти и машинен парк.

Приобщен към доказателствения материал е и протокол за отваряне на ски писти в ски зоната на к.к. Пампорово от 28.01.2014г., изготвен от Г.К., в който е посочено, че е извършена проверка на ски пистите на територията на ски зоната в к.к. Пампорово от служители на ски патрула. Досежно процесната писта №1 е посочено в графа – състояние на пистата – „добро”, респективно резултат от проверката – „отворена”.

Видно от служебна бележка изх. № 23/24.11.2015г., издадена от БЧК – НУМБ „Студенец”- Пампорово се установява, че на лицето Д.А. не е оказвана долекарска помощ на 28.01.2014г. от Планинска спасителна служба – Пампорово в ски зоната на курорта.

От удостоверение изх. №2016165/16.03.2016г. от трето за спора лице „Нуртс България” ЕАД /т.нар. по делото „Кулата- Снежанка”/ се установява, че дружеството разполага с ратрак, с широчина на веригата 94см., но маршрутът й не е през процесната писта. По изключение, в края на сезона е възможно преминаването й през писта „Малката стена”, при липса на сняг по обичайните й маршрути. На 28.01.2014г. е посочено, че машината не е била в движение.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Свидетелката С.Г.С. излага в с.з., че професионално се занимава със ски и че е ски-учител. От четири години познавала ищеца, като първоначално му е била ски –учител, а впоследствие са станали и приятели, които карат ски заедно. Сочи, че на 28.01.2014г. заедно с ищеца са излезли приятелски да покарат ски. Това е било първо спускане, около 9.00ч. и е било на писта № 1 - „Малката стена” – синя писта.  Именно там, по прехода, вляво излага, че е имало сенчест участък, в който е имало нещо като дупка – с дълбочина около 20 см. и широчина две педи, разположена по диагонал на пистата, което е било причина ската на ищеца да попадне в нея и впоследствие и той да падне. Обяснява, че когато скиор преминава от стръмно в равно, има сенчесто място от слънце в сянка, когато за момент се губи ориентация, не вижда нищо. Убедена е, че ако я е нямало тази неравност, това нямало да се случи. Предполага, че дупката е представлявала следа от верига на ратрак без фреза, като точно преди инцидента са се разминали с ратрак. Не е обърнала внимание дали същият е обработвал пистата или просто е преминал оттам. След инцидента свидетелката е помогнала на Д.А. да свали ските, като опирайки се на нея са слезли до Планинска спасителна служба, където го е оставила и е тръгнала за работа. На място, когато го е оставила са отишли Спасителна служба и хора от гардероба. Впоследствие свидетелката е поддържала контакт с ищеца по телефона. Знае, че периода на възстановяване на ищеца е бил дълъг и че няколко месеца не е можел да се обслужва сам.

От свидетеля Н.С.К., приятел на ищеца, се установява, че след инцидента А. му се е обадил, за да отиде да го вземе от гр.Пловдив. Знае, че към края на м. януари 2014г. приятелят му е претърпял инцидент в к.к. Пампорово, при който си е счупил крака. Доколкото ищецът е имал нужда от помощ, той се е преместил да живее при него за около три седмици - месец. Споделя, че в този период той е изпитвал много болки, сърбежи, трудно е заспивал нощем, имал нужда от помощ, тъй като не е можел да ходи. Помагал му е като го е водил по болници, на рехабилитация, извършвал от негово име служебните му задължения, помагал в ежедневието с всичко необходимо. А. е използвал патерици, имал е гипс и шини.

Допуснати до изслушване, по искане на ответника са и свидетелите И.Л.Д. и Н.К.П.. От показанията на първия свидетел, работещ на длъжност „ски патрул” в ответното дружество, се установява, че практика на дружеството е да обработва пистите след 17.30ч., вечерно време. В зависимост от метерологичните условия е възможно това да стане и в ранните часове да деня – 5.00-6.00ч., но не по-късно. Свидетелят е категоричен, че няма случай след отваряне на пистата, респективно след проверка, че същата е безопасна и съответното съставяне на протокол за това, да мине машина за обработване на снега. Това можело да се случи единствено в период на състезания или по изключение ако има сигнал или жалба за нещо, когато обаче пистата следва да се затваря изцяло или частично. Подробно обяснява, че ратрака е голяма верижна машина, 10-12-14 тона, която отпред има гребло, което загребва снега, отзад има фреза, която се върти и смила снега. Има две вериги, като едната е с широчина 1-1.5м. Отделно отзад има и една престилка, която заглажда снега и прави т.н. „вафли” както ги наричали туристите. Знае, че Планинска спасителна служба /ПСС/ и кулата „Снежанка” също имат ратраци, имащи право да се движат по пистата. Този на ПСС е малък, с престилка отзад и има право да се движи по всяко време на деня, за да извозва пострадалите хора. Сочи, че работата му е свързана с обезопасяване на пистите, като той заедно с колегите си от екипа всеки ден, преди пускане на лифтовете тръгват по пистите и именно те проверяват дали по същите има проблем. В случай на такъв тя се затваря напълно или частично до отстраняването му. Проверяват периодично и през деня. Работят с мрежи, които обезопасяват, както завои така и по –стръмни места. Ако е станала дупка, например имало мрежи, с които ги обозначават и ги обезопасяват. Твърди, че техен телефон е оставен както при гардеробите, така и в ски – училищата, като в случай на забелязан проблем да им се сигнализира. Получавали сигнали, например ако някъде се е оголил участък, който може да се получи при лоши метерологични условия.

От втория свидетел П., който работи с ратрак машина за обработване на снега при ответното дружество, се потвърждава твърдението, че пистите се обработват принципно през нощта. В случай че има работа за ратрак през деня, то пистите се заграждат с мрежи. Свидетелят е категоричен, че ратрака не може да остави дълбоки следи, които да образуват канали, защото именно целта на машината е да заглади пистата. Фрезата е широка 5.60м., а едната верига е метър, метър и нещо. За фрезата има копче, което може да я спира, но принципно винаги работят, тъй като нито ще може да обработи снега, а и е възможно да доведе до проблем с машината. Сочи, че дори и фрезата да не работи, то е невъзможно да се образува канал и отново пистата ще се заглажда, но няма да се фрезова снега. Знае, че „Кулата” също имат ратрак, който се използва като фургон за разкарване на хората и че същата е без фреза. Оставяла следи, но дори и при много мек сняг не може да остави такива с дълбочина повече от 5-6см.

Прието е по делото заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно което от представената медицинска документация и проведения контролен преглед,  се установило, че при инцидента на 28.01.2014г. на Д.М.А. е било причинено: 1/ контузия на дясната колянна става, тежко изкълчване (дисторзио) на дясната колянна става с контузия на няколко (повече от една) анатомични структури на дясното коляно: - непълна лезия на медиалния мениск; - оток в предната кръстосана връзка; -капсулна лезия (разкъсване на капсулата) на дясната колянна става; - ставен излив; -фиброзни разраствания и хондрална узура (хрущялна бразда) на бедрения кондил; - вътреставно разрастване на фиброзна тъкан в дясната колянна става; 2/ хипотрофия на бедрената мускулатура на дясното бедро и 3/ контрактури на десния крак в областта на дясната колянна става. Заключава се, че така описаните в исковата молба травматични увреждания са причинени от действието на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. По време и начин те отговарят да са получени така, както е отразено в представените по делото материали. Горното е напълно възможно и твърде вероятно според вещото лице, по този механизъм да са причинени телесните повреди на ищеца, с оглед изложените и в заключението откази от специализирана литература. Така, от последните става ясно, че „дистерзио” – навяхване, изкълчване на коляното - се получава при свръхмерно движение в областта на коленете. Механизмът на получаване на тази дисторзия е свързан най-често с усукване или падане, като свързаните с този вид травма са хокей, ски, футбол, баскетбол и волейбол. По отношение на втория поставен въпрос на вещото лице за това как е протекло възстановяването на ищеца и дали е завършило, последният отговаря, че лечението е било своевременно, че лечебният процес е продължителен и че към момента на изготвяне на експертизата оздравителните процеси не са завършени. Отокът на предната кръстосана връзка е била все още налице, както и ставен излив. Сочи се, че са се проявили и други усложнения на травматичното заболяване, а именно фиброзни разраствания и хондрална узура (хрущялна бразда) на бедрения кондил, получена вследствие на физическото въздействие на ръбест, неравен  участък на това място. Развило се е и вътреставно разрастване на фиброзна тъкан в дясната колянна става. Не се очаква значително подобрение, а що се отнася до прогозни срокове за пълно възстановяване, то вещото лице не може да даде отговор, доколкото това е строго индивидуален процес. Касаело се за тежко изкълчване на дясната колянна става, която и до момента на изготвяне на експертизата не е със зарастнали структури. Дискомфортът, страданията, болките и неудобствата при това заболяване от травматично естество са мощни, значителни, силни – особено в острите, начални стадии на заболяването, като постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси. Сочи се, че те ще отзвучат напълно с настъпване на пълно, клинично оздравяване на тези травми, като ако това не се получи по консервативен път, ще се препоръча планово оперативно лечение,  а сроковете за това са непредсказуеми.

В с.з. вещото лице д-р Д. поддържа заключението си. Излага, че при така получената травма ищецът не е могъл да шофира от к.к. Пампорово до гр.Пловдив. Можел е единствено да стои седнал в кола, без да е нужна специализирана апаратура, но да бъде с изпънат крак. Категоричен е, че фактът, че медицинската помощ е получена вечерта, около 20.00ч. на 28.01.2014г. не е довела до допълнителни усложнения. Дори излага, че не е препоръчително в първите няколко часа /час-два/ кръвта в коляното да се изтегли със спринцовка. Вещото лице обяснява, че при такива травми първото, което следва да се направи е да се обездвижи крака с права, метална шина. Независимо от това, излага, че липсата на такова обездвижване води единствено до по-голяма болка. Не може да се доведе по тази причина до допълнително увреждане или усложнения. На поставен въпрос, вещото лице излага, че механизма, посочен в исковата молба е един от възможните. Увреждането не е специфично, но всички начини, при които може да се доведе до свръхмерно движение могат да доведат до такова. На въпроса дали при неправилно каране на ски може да се получи, то отговора е - да, най-често така се получава.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и е обективна. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 49  вр. с чл.45 ЗЗД е необходимо в процеса да са установени виновно противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На следващо място следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при или по повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните служители.

В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът, за отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му. Доколкото е направено възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е доказване наличието му.

Установиха се от ангажираните по делото гласни доказателства на св. С., които съдът кредитира като достоверни, базирани на непосредствени впечатления, твърденията на ищеца, че на 28.01.2014г. поради попадане на дясната му ска в дупка при каране на ски на писта №1 - „Малката стена” /синя/, к.к. Пампорово е получил увреждане на десния си крак в областта на коляното.

Един от основните спорни въпроси по делото, които възникнаха между страните е от какво е причинено падането.

Така ищецът в исковата молба сочи различни определения на мястото, а именно: - че това е необозначен с предупредителни табели и необозначен с мрежи участък, който не е бил достатъчно заснежен, -че е дупка и -че е сформирал се канал, обхващащ по диагонал цялата писта и е с дълбочина 20см. В приложеното писмо до ответника е посочил дълбочина 10см. От друга страна свидетелката, присъствала на инцидента определя местото като дупка с дълбочина 20см., широка две педи, разположена по диагонал на пистата.

Независимо от различните наименования, които използва ищеца, то съдът приема, че става въпрос за нехарактерно за ски писта место –дупка в снега, 10см. по-ниска спрямо останалия заснежен участък от пистата. Въпросът, който се изследва в хода на производство досежно това дали е възможно дупката да е причинена от ратрак, каквито предположения прави както ищеца, така и свидетелката С., обаче, съдът намира за неотносим към предмета на доказване. Това е така, тъй като е ирелевантно кой и какво е причинило дупка в снега /дали това е ратрак, от скиор, движещ се преди ищеца, от лоши метеорологични условия или от преминало животно през пистата/, а е важно, че същата е била там и именно вследствие на наличието й ищецът е претърпял инцидента. Не отпада отговорността и тогава, когато дупката се е появила след извършената сутринта рутинна проверка.

Съгласно изслушаното заключение на вещото лице уврежданията са както следва: 1/ контузия на дясната колянна става, тежко изкълчване (дисторзио) на дясната колянна става с контузия на няколко (повече от една) анатомични структури на дясното коляно: - непълна лезия на медиалния мениск; - оток в предната кръстосана връзка; -капсулна лезия (разкъсване на капсулата) на дясната колянна става; - ставен излив; -фиброзни разраствания и хондрална узура (хрущялна бразда) на бедрения кондил; - вътреставно разрастване на фиброзна тъкан в дясната колянна става; 2/ хипотрофия на бедрената мускулатура на дясното бедро и 3/ контрактури на десния крак в областта на дясната колянна става.

Горният извод не се променя от ангажираните доказателства на ответната страна, които единствено доказват установените правила и организация за постигане на крайния резултат – поддръжка на територията на ски пистата.

Доколкото представеният по делото протокол за отваряне на ски зоната на к.к. Пампорово за 28.01.2014г. е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, то същият не обвързва съда. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Следователно само тогава той има доказателствена сила срещу него, иначе, по правило, издателят му няма удостоверителна компетентност. В противен случай не се ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл. 180 ГПК, е само доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор (Решение № 1556/28.02.84 г., по гр.д. № 977/84 г., на ІV г.о.).

Предвид липсата на спор между страните, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че мястото, на което се твърди, че е станал инцидента, а именно писта „Малката стена” /синя писта/ е поднадзорно на ответника.

Съгласно чл.154, ал.1, т.1, б. „б” от ЗТ синя писта е „лека писта”, втора по ред, считано от най-лека към най-тежка. Отделно, същият член от ЗТ задължава лицата, които стопанисват ски пистата да поддържат територията на ски пистата, като ал.2 регламентира правомощието на кмета на съответната община или съвместно кметовете на съответните общини, на чиято територия е планинският курорт, със заповед утвърждават правила за осигуряване спазването на обществения ред на територията на ски пистите - част от съответния курорт, и осигуряват контрол по спазването им.

След като в случая е приет за установен фактът за наличие на дупка на ски пистата, станала причина за увреждането на ищеца, то е налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на които ответното дружество е възложила поддържането на ски пистата в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат.

От събраните гореописани писмени, гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.С., които съдът кредитира като базирани на непосредствени впечатления, и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза безспорно се установиха твърдените в исковата молба настъпили в резултат на деликта физически увреждания на ищеца.

Констатирани бяха противоречия в исковата молба относно това дали Д.А. е получил първа помощ в планинска спасителна служба, които обаче не могат да доведат до недоказаност на релевантните към делото обстоятелства.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и други, съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

В случая травматичното увреждане е сериозно, наложило е болничен престои и оперативна интервенция. Установи се, че ищецът е изпитвал постоянни силни болки, дискомфорт, довели до прием на лекарства и извършване на различни медицински процедури, бил е несамостоятелен. Както операцията, така и постоперативният период са обусловили значителни неудобства. Затрудненията в движенията и цялостния физически дискомфорт, които са били причина за търсената чужда помощ при ежедневни нужди и задължения на лицето са продължили около 3 седмици, доколкото именно такъв период беше посочен от свидетеля К.. Същевременно, видно от представения по делото болничен се установява, че представеният болничен е за 14 дни, а посочената диагноза е „Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник”. Следва да се съобрази и факта, че към момента на изготвяне на експертизата вещото лице сочи, че все още не е приключил възстановителния процес, т.е. 2 години след инцидента. При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че сума от 8000лв справедливо обезщетява претърпените от Д.А. неимуществени вреди. С оглед изложеното, искът за предявената горница до 15 000лв. следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде частично уважен. Видно от фактура №0000006539/04.03.2014г., ведно с касовия бон и фактура №0000003099/13.03.2014г. и посоченото основание за плащането на сумите, както следва: 307.99лв. за стабилизатор туторна, стабилизатор коляно №1024, шина за имобил. коляно №4030 и 530лв. – креспин гел плюс се установява, че е налице причинно-следствена връзка за извършване на разхода и инцидента. Установи се безспорно от представените от ищеца писмени доказателства, че във връзка с процесния инцидент са заплатени и 440лв. за възстановителни процедури след артроскопия на дясна колянна става и сумата от 20лв. за вътреставно поставяне на креспин гел плюс, видно от касов бон и амбулаторен лист от 13.03.2014г.

Що се отнася до представени  фискални бонове: 1/ 120лв. с посочено основание медицинска услуги от 31.01.2014г., 2/ 89.02лв., с посочено основание лекарства от 30.01.2014г., 3/ 25лв. с основание лекарства от 01.02.2014г., 4/ 30лв. с основание медицинска услуга от 30.01.2014г. и фактура №0000006707/06.02.2014г., ведно с касов бон за сумата от 17.40лв., то доказателства, че разходите са извършени във връзка с инцидента не се събраха. Независимо от това, че датите са близко по време до 28.01.2014г. /31.01.2014г., 01.02.2014г. и 06.02.2014г./ не обосновава връзката, тъй като води единствено до предположения за същата. Доколкото съдът не може да се произнася на база на предположения, то имуществените вреди в тази част се явяват недоказани. Или доказани се явяват 1297.99лв., а недоказани 281.42лв. от общо претендираните 1579.41лв.

От друга страна, ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на задължението си за обезвреда или за наличие на обстоятелства, които имат за последица изключване на отговорността му. Не се доказа и наличието на съпричиняване, доколкото вещото лице беше категорично по отношение на това, че непотърсването на медицинска помощ веднага след инцидента, а едва вечерта същия ден, не е допринесло за влошаване състоянието на ищеца. Що се отнася до това, че последният е следвало да бъде с изпънат крак по време на пътуването от к.к. Пампорово до гр.Пловдив, то вещото лице отново подчерта, че същото е съпроводено единствено с възпрепятстване на по-голяма болка и че в противен случай не би се доутежнило състоянието на лицето. Не се доказаха и липсата на умения за каране на ски, доколкото свидетелката С.С. е лице, което с оглед професията си на ски-учител притежава уменията да прецени дали едно лице може или не да кара ски. Не беше доказана и несъобразената скорост, това, че е било възможно предотвратяване на падането или друг вид небрежност. Това е така, тъй като невъзможността да се съобрази наличието на дупка беше обяснено от свидетелката С., че е въз основа факта на преминаване от стръмно в равно и от слънчесто в сенчесто, което допринася за загубване на ориентация, съответно невъзможност да се съобрази възникналото препятствие.

С оглед на горните мотиви, искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 8000лв., а за горницата отхвърлен. Искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в доказания размер от 1297.99лв., от които 307.99лв. за стабилизатор туторна, стабилизатор коляно №1024, шина за имобил. коляно №4030,  530лв. за  креспин гел плюс, 440лв. за възстановителни процедури след артроскопия на дясна колянна става и сумата от 20лв. за вътреставно поставяне на креспин гел плюс и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 1579.41лв. Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба /25.09.2015г./ до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца по делото следва да бъдат присъдени сторените разноски съразмерно с уважената част от иска. Претендираните разноски са общо в размер на 2024,38лв., от които 1025лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 650лв. – държавна такса и 349.38лв. за СМЕ. Представени по делото са и доказателства за заплащане на горните суми досежно държавна такса и адвокатско възнаграждение. Такива, обаче, не са налице в пълния размер от 349.38лв. за СМЕ. Първоначално определеният от съда депозит за вещо лице е бил 200лв., като впоследствие в с.з. същото е представило  справка –декларация за по-голяма сума, а именно 349.38лв. Съобразявайки съгласието на ищеца да се заплати по-голямата сума, съдът е определил на вещото лице да се изплатят предварително внесените 200лв., а остатъка след внасянето им. Ищецът не е представил доказателства за доплащане на сумата от 149.38лв., поради което същата не следва и да му се присъжда. Ето защо, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1051.53лв.

В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 614.86лв., съразмерно отхвърлената част, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед допуснатата неточност в изчисляване на претендираните имуществени вреди, неправилно е била определена и дължимата държавна такса. Същата е в размер на 63.18лв., а посочената от съда за внасяне е 59.62лв. На основание чл.77 ГПК, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден за дължимите, но незаплатени разноски в размер на 3.56лв. за държавна такса и 149.38лв. за незаплатен остатък от възнаграждение за вещо лице по СМЕ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „...” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „…”, представлявано от изпълнителния директор М.Б. да заплати на Д.М.А., ЕГН …, с адрес гр. П., ул. „…” №…, ет…., ап…. сумата от 8000лв /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинена травма на десен крак в областта на коляното и коленните връзки, всички вреди претърпени в резултат на инцидент, настъпил при спускане от връх „Снежанка” по посока „Язовира” или т.нар. писта „Малка стена” и сумата от 1297.99лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева и деветдесет и девет ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 307.99лв. за стабилизатор туторна, стабилизатор коляно №1024, шина за имобил.коляно № 4030,  530лв. за  креспин гел плюс, 440лв. за възстановителни процедури след артроскопия на дясна колянна става и сумата от 20лв. за вътреставно поставяне на креспин гел плюс, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба /25.09.2015г./ до окончателното изплащане на задължението, за който инцидент има вина лице, чиято работа е възложена от ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 8000лв. /осем хиляди лева/ до предявения размер от 15000лв. /петнадесет хиляди лева/ и иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над сумата от 1297.99лв до предявения размер от 1579.41лв., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „…”, представлявано от изпълнителния директор М.Б. да заплати на Д.М.А., ЕГН …, с адрес гр. П., ул. „..” №.., ет…, ап… сумата от 1051.53лв. /хиляда петдесет и един лева и петдесет и три ст./, представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.М.А., ЕГН …, с адрес гр. П., ул. „…” №.., ет…., ап…. да заплати на „…” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „…”, представлявано от изпълнителния директор М.Б. 614.86лв. /шестотин и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Д.М.А., ЕГН …, с адрес гр. П., ул. „…” №…, ет…., ап…. да заплати сумата от 152.94лв. /сто петдесет и два лева и деветдесет и четири ст./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Чепеларе, от които 3.56лв. недовнесена държавна такса по иска за имуществени вреди и сумата от 149.38лв., незаплатен остатък от дължимо възнаграждение за вещото лице по допуснатата СМЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.