Решение № 62/30.04.2018г. по гр.д. № 251/2017г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

 

Производството е по реда на чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС.

Делото е образувано по постъпила искова молба от В.И.Х., ЕГН …, и М.Е.Х., ЕГН …, двамата с адрес: гр. Ч., ул „…“ № …, ет…., ап …, срещу К.Р. П., ЕГН …, с адрес: гр.Ч., ул. "…" № …, и С.Р.П. ЕГН… с адрес гр.Б., ул….№…, в която се сочи, че ищците като съпрузи са собственици на дворно място с площ 396 кв.м., представляващо поземлен имот с индентификатор 80371.243….. по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. Твърдят, че собствеността върху имота придобили въз основа на давностно владение продължило явно и несмущавано от никого в продължение на повече от 15 години. Владението върху имота установили две години след сключване на граждански брак през ……г., че го обработват, сеейки една част със зеленчуци, а друга част косели за сено допреди около 5-6 г. Оттогава досега ливадата се коси и сеното се ползва от трето лице, което в замяна на това им оре обработваемата част от имота. Сочат също, че в дворното място има плодни дръвчета, засаждани от родителите на В.Х.. Ищците обясняват, че преди да установят владение имота се обработвал от бабата и родителите на В.Х. от 1971 г., когато закупили съседно място с къща в него от М.К.П. и нейни близки, че фактически от тази година бабата и бащата на ищеца Х. започнали да ползват и процесния имот, намиращ сe в съседство със закупения. Обясняват, че преди години в него имало стара паянтова постройка, в която живял един от чичовците на В.Х., но сградата при пожар е изгоряла изцяло. Сочат, че имотът е бил ограден с дървена ограда, но под въздействието на атмосферните условия тя се е амортизирала и се наложило преди две-три години да я възстановят - една част изцяло, а друга част -ремонтирали. Ищците твърдят, че мястото никога не е било в ТКЗС и не се е ползвало от него.

Обясняват, че с решение № …/2005 г. на ОбСЗ Ч. имотът бил възстановен на наследниците на К.З.В., бивш жител на гр. Ч.. Твърдят, че решението е нищожно-постановено от некомпетентен орган. Сочат, че на база решението на ОбСЗ Ч. наследниците на К.В. са извършили делба с договор № …, том … от …2009 г. на Службата по вписвания на ЧлРС, като по силата на последния, процесният имот бил поставен в дял на М.К.П., бивш жител на гр. Ч., чиито наследници са ответниците. Сочи се, че по искане на последните със заповед № 265/12.07.2017 г. на Община Чепеларе за този и други имоти е образуван ПУП, като е образуван УПИ …- за къща за гости, кв…. по плана на гр. Ч., която са обжалвали пред АдмС- С.. Ищците твърдят, че никой от наследниците на К.В. и М.П. не е ходил в имота и по никакъв начин не е възпрепятствал владението им. Сочат, че в случай, че се приеме, че се касае за земеделска земя и че давността в тяхна полза тече след влизане в сила на решението на ОбСЗ Ч. на 12.07.2005 г., до настоящия момент са изтекли повече от 12 години. Ищците молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на ПИ с площ от 396 кв.м.  с идентификатор 80371.243…., по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Чепеларе, одобрени със заповед №- РД - 18-57 /28.08.2006 година на изпълнителният директор на АГКК.

От ответника С.П. не е постъпил отговор на исковата молба.

От ответника К.Р.П. е постъпил отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В него се сочи, че ПИ с индентификатор 80371.243….  е част от бивш по-голям имот с обща площ 1000 кв.м., останалата част от който се намира извън регулацията на града по плана от 1978 г. на гр. Ч. и понастоящем е разделена на два имота с индентификатори 80371…. и индентификатор 80371…. по кадастралната карта на гр.Ч.. Твърди се, че процесният имот фактически представлява ливада, която е била собственост на дядо му К.В. и майка му М. П., че след образуване на ТКЗС целият голям имот е преминал в масивите на ТКЗС, но под формата на лично ползване се е стопанисвал от родителите му, които до 1975 г. били собственици на съседен застроен имот с индентификатор 80371.243…., който продали на бабата на ищеца Х. в началото на 70-те години на миналия век. Ответникът сочи, че след приемане на ЗСПЗЗ родителите му заявили за възстановяване имотите, като за тези извън регулацията възстановяването станало с решение на ПК Ч. през 1999 г., а процесният имот по-късно- с решение №…/….2005 г. на ОбСЗ Ч.. Обяснява, че нанасянето на имота в кадастралния план на гр. Ч. от 1978 г. станало след като била отстранена непълнота в него с акт за установяване на непълноти в одобрен кадастрален план от 31.08.2005 г., който акт бил подписан без възражение от бащата на ищеца И.Х. и чичо му А.Х.. Ответникът обяснява, че по силата на доброволна делба между наследниците на К.В. през 2009 г. трите земеделски имота, в това число и процесния преминали в собственост на майка му М. П., а след нейната смърт през 2010 г., собственици станали той и брат му С. П.. К.П. сочи, че по време на процедурата по възстановяване на имота е водил геодезисти за заснемането му и че никога при тези посещения нито ищците нито бащата на В.Х. са имали някакви възражения и претенции. Твърди, че след възстановяване на собствеността върху имота наследниците на К.В. редовно са плащали данъци и такси за имота, след 2009 г. неговата майка М.П.,  а след нейната смърт през 2010 г.-той и неговият брат. Сочи, че до 1990 г. семейството му е ползвало предоставения му за лично ползване цял голям имот за добиване на сено, необходимо за отглеждане на домашни животни, че след 1990 г. след като престанали да гледат домашни животни, по устна договорка между него, родителите му и бабата на В.Х., последната започнала да стопанисва целият общ имот, в това число и процесния, за да набавя храна за нейната крава. К.П. твърди, че уговорката им включвала при нужда да се поправя оградата на имота от нейната страна, с цел предпазване от набези на животни. Сочи, че след смъртта на бабата на ищеца мястото се ползвало от майка му, но след нейната смърт през 2004 г., ползването престанало. К.П. сочи, че оттогава до към 2010 г. отглеждал картофи в част от съседния имот с индентификатор 80371…., че процесният имот със съгласието на майка му, а след нейната смърт с негово съгласие и това на брат му, се ползвал за паша от съседи на имота от махалата. Сочи, че преди 2 години ищецът В.Х. поискал съгласието му да възстанови оградата, която обхваща и трите им възстановени имота, като в единият от тях с идентификатор № 80371…., в който преди това той сеел картофи, В.Х. да започне също да сади картофи и фасул. К.П.твърди, че се съгласил, защото по този начин някой щял да се грижи за имота му и след уговорката В.Х. наистина възстановил оградата, разорал и засадил имот с идентификатор № 80371….. Ответникът оспорва твърденията на ищците, че са владели процесния имот повече от 15 години явно и несмущавано, че бабата и родителите на В.Х. са установили владение върху него, както и твърдението, че процесното място не е било в ТКЗС и че решението на ОбСЗ-Ч. за възстановяване на собствеността върху имота е нищожно. На следващо място ответникът сочи, че поради законовото ограничение до възстановяване на имота от ОбСЗ Ч. през 2005 г. не може да се приеме, че давност е текла в полза на някого. Сочи, че единственият случай, в който В.Х. е манифестирал претенции за собственост по отношение на имота е от 24.10.2017 г., когато е обжалвал заповед №265/12.07.2017 г. на кмета на Община Ч. за одобряване на ПУП. Твърди, че в имота никой никога не е засаждал плодни дръвчета.

В съдебно  заседание, ищците, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.Б.К., който от тяхно име поддържа предявения иск.

Ответникът К.П., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.С.М., който от негово име оспорва претенцията. Ответникът С.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и предвид разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правото на собственост върху процесния имот било възстановено в стари реални граници на наследниците на К.З.В., бивш жител на гр.Ч., с решение № …/…2005 г. на ОСЗГ гр.Ч. по преписка образувана по заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, вх.№ …/…1992 г., подадено от М.П.. Видно от удостоверение за наследници № 223/10.12.2010 г., презаревено като актуално към 27.04.2016 г. на Община Ч., М.П. е майка на ответниците. Съгласно твърденията на страните по делото К.В. е неин баща. В решението имотът е описан като нива от 0,396 дка., находяща се в урбанизираната територия на гр.Ч., местност „Т.“, представляващо имот № …, попадащ в УПИ … – Почивна станция, кв…. от кадастралния план изработен през 2005 г. при граници: улица, А.и И.Х. и земеделска земя. По делото е представен разписен лист към плана от 1978 г. на гр.Ч., от който е видно, че имотът е записан на наследници на К.В.. Въз основа на решението издадено от ОСЗГ гр.Ч., наследниците на В. са започнали процедура за попълване на кадастралния план с така възстановения им имот. Съставен бил акт № 61/31.08.2005 г. за непълноти в одобрен кадастрален план, изготвен от Община Ч.. Освен от правоимащите собственици актът е подписан от заинтересованите съседи А.Х. и И.Х.. Процедурата е приключила със заповед № 476/13.12.2005 г., с която кметът на Община Ч. е одобрил попълване на кадастралната основа с нов поземлен имот № …, попадащ в УПИ … – Почивна станция, кв…. по плана на гр.Ч. от 1978 г. По същата преписка с решение от 10.02.1999 г. на ОСЗГ гр.Ч. на наследниците на К.В. било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот с кад.№ … по КВС за землище гр.Ч., ливада с площ 0.460 дка. в м.“….“ и имот с кад.№ … по КВС за землище гр.Ч., ливада с площ 3,799 дка. в м.“….“.

Видно от представения договор за доброволна делба от 29.09.2009 г. с нотариална заверка на подписите, наследниците на К.В., бивш жител на гр.Ч., починал през 1954 г., са извършили подялба на оставените им в наследство имоти. В дял на майката на ответниците М.П. с договора са предоставени в дял ПИ с идентификатор № 80371.243…. по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 г., идентичен с възстановения от ОСЗГ гр.Ч. поземлен имот № …, ПИ с идентификатор № 8371…. с площ 213 кв.м. и ПИ с идентификатор № 8371…. с площ 461 кв.м.

От заключението по СТЕ изготвено от вещото лице инж.Т. се установява, че процесният имот попада изцяло в регулацията на гр. Чепеларе по плана от 1922 г. и участва в УПИ …, кв. … и улична регулация; че част от процесния имот с площ 67.00 кв.м. попада в регулацията на гр. Ч. по плана от 1962 г. и участва в терен за „Лесопарк", кв…., а останалата част е извън регулация. Имотът попада с цялата си площ в регулацията на гр. Ч. по плана от 1978 г. и участва в УПИ … - За почивна станция, кв. …. Пристройката /навес/ към сграда №4 в поземлен имот 80371.243…. и другата постройка в близост до пристройката попадат в поземлен имот 80371.243…., а останките от трета постройка и плодните дръвчета попадат в поземлен имот 80371…. по кадастралната карта на гр. Ч.. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено. То не беше оспорено от страните по делото.

От представените по делото скици на процесния имот и тези към заключението изготвено от вещото лице инж.Т. по назначената СТЕ, се установява, че поземлени имоти с идентификатори 8371… и 371…. и процесния се намират в съседство, че процесният имот се намира на запад от другите два. На запад от процесния имот е ПИ № 8371.243…, за който от свидетелските показания се установява, че е собственост на ищците. Страните не спорят и от събраните гласни доказателства се установява, че ПИ № 8371.243…. и къщата в него са били закупени от бабата и дядото на ищеца В.Х., в началото на 70-те години на миналия век от майката на ответниците М.П.. От показанията на свидетелите Д. и Л. се установява, че М.П. е разрешила на Х. да ползват ПИ с идентификатор №  8371…. и № 8371…. и процесния № 8371.243…., защото гледали животни-имали крава, овце и магаре, били родом от с.З. и нямали земя в гр.Ч., която да обработват. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че двете паянтови сгради в процесния имот били изградени от Х. много отдавна заради гледаните от тях животни. Свидетелят Р. Б.разказва, че заедно със своя баща и бащата на ищеца изградили постройката в средната част на имота за овцете. Другата сграда била използвана за складиране на сено. В ПИ с идентификатор № 8371….  родителите на ищеца построили малка къща за единия от чичовците му, която изгоряла, но била възстановена. След смъртта му сградата се срутила, като при огледа се установява, че има останки от площадка. От показанията на свидетелката Б.И. се установява, че родителите на В.Х. се изнесли от къщата и от около 1984 г. живеели в жилищен блок. Там живеят и ищците. След смъртта на майката на ищеца, той и съпругата му не продължили да отглеждат животни. От показанията на водените от ответната страна свидетели С.Л. и И.Д., живущи в близост до имота се установява, че след смъртта на майка му ищецът В.Х.разорал ползваното за садене парче за пръв път през миналата година, че тези свидетели пускали овцете си в частта от процесния имот, представляваща ливада, за да пасат. Сочат, че след смъртта на майката на ищеца са виждали разораното парче да се сее от ответника К.П.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те живеят в близост до имота и са наблюдавали ежедневно как се ползва. От разпита на свидетелката И. се установява, че от 2000 г. е станала близка с майката на ищеца, защото започнала да купува мляко от нея и затова е идвала да й помага да сее разораното парче земя. След смъртта й сочи, че идвала с ищцата М.Х. да садят и вадят картофи, моркови и грах. Казва обаче, че е идвала от време на време, когато е имала възможност, че преди няколко години се разболяла и спряла да им помага. Свидетелят Р.Б. твърди, че през последните 15 г. оре разораното парче и коси ливадата, че  след смъртта на майката на В.Х. имотът се сее от ищеца, а свидетелят коси ливадата и извозва сеното за с.Б., където живее.

Съгласно чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.  За да е налице оригинерното придобивно основание следва да се осъществили двата елемента на фактическия състав на придобивната давност – да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок (в случая 10 години, доколкото няма твърдения за добросъвестно владение) и фактическата власт да е осъществявана с намерението за придобиване на право на собственост върху имота. Владението следва да е осъществявано несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещно правният ефект на давността; владелецът трябва да се позове на нея чрез предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск насочен срещу него или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587, ал.2 ГПК.

Съгласно чл.5 ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, които подлежат на земеделска реституция, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила-22.11.1997 г. и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая процесният имот е възстановен на наследниците на К.В. с решение № …/….2005 г. на ОСЗГ гр.Ч.. Следователно релевантния период, през който по делото следва да се прецени дали имотът е придобит по давност от ищците е от 25.06.2005 г. до датата на предявяване на иска за собственост в съда-20.10.2017 г.

В случая не се установява по безспорен начин, че ищците са владели процесния имот в този период. Повечето от водените от В.Х. и М.Х. свидетели разказват, че след смъртта на майката на ищеца той и съпругата му продължили да садят градината, но не гледали животни. Следва да се има предвид, че разораното парче земя с ширина 10 кв.м. и дължина 15 кв.м., съгласно становището на вещото лице, присъстващо на огледа на имота, не попада изцяло в № 8371.243….. Инж.Т. сочи, че малка част от него на юг е възможно да попада в процесния имот. Във връзка с ползването на имота, който при огледа се установи, че в по-голямата си част представлява стръмна ливада се събраха противоречиви показания. Свидетелят Р.Б. твърди, че го е косил и изнасял сеното за с.Б., а свидетелите Д. и Л., че те са косили  част от него и че го ползват за паша на животните, които отглеждат. Съдът кредитира показанията на свидетелите съседи, тъй като те живеят в близост до имота и са наблюдавали ежедневно как се ползва. Дори да се приемат за достоверни показанията на водения от ищците свидетел Р.Б. в, който сочи, че от 15 г. коси и събира сеното от ливадата, следва да се има предвид, че осъществяваното от ищците владение на имота не е достатъчно за уважаване на предявения иск, тъй като не се установи в този период те да са манифестирали пред ответниците и наследодателите им намерението си да го своят. При разговор на Л. с чичото на ищеца дали може да прави това, последният му казал, че „мястото е …..“ и че не трябва да пита него. Налага се изводът, че ответникът К.П. и семейството му след възстановяване на имота през 2005 г. са стопанисвали 2-3 години само градината, че след това градината е ползвана и от ищците. Родителите и бабата на ищеца обаче са били държатели на имота –ползвали са го с разрешението на М.П. и доколкото не се доказа да са манифестирали анимус за своенето му, съдът  намира, че В. и М.Х. не са осъществявали владение по смисъла на чл.79 ЗС. Индиция за това са както водения от свидетеля Л. разговор с чичото на В.Х., така и обстоятелството, че баща му И.Х. и чичо му А.Х. са подписали без забележка акта за непълноти и грешки на кадастралната основа на града с възстановения през 2005 г. имот. Обстоятелството, че ищците държат в имота 2 паянтови постройки, които понастоящем не се установи да ползват по предназначение-да складират сено и да вкарват овце, не е достатъчно за уважаване на претенцията им. Съдът приема за безспорно установено по делото, че семейството на ищеца е ползвало процесния и другите два имота в съседство с него с разрешението на М.П.. Родителите и бабата на В.Х. са били негови държатели, а след смъртта на майката на В.Х. през 2004 г. той не е предприел никакви действия, с които да манифестира по отношение на ответниците, че започва да го владее за себе си. Ответниците от своя страна не са се дезинтересирали от имота. Напротив, от показанията на свидетеля М.Р. се установява, че той като зет на ответника К.П. е започнал през 2012 г. процедура по изготвяне на ПУП за обединяване на процесния и съседните два имота с цел да бъдат застроени, че по този повод е водил геодезист през 2012 г. Този свидетел сочи, че разораното понастоящем парче било обрасло, че в имота пасели овце. Не се установява достъпът на Р. до имота да е препятстван от страна на ищците.

Становището на ищците за незаконосъобразност, а решението на ОСЗГ Ч., с което е възстановено право на собственост на наследниците на К.В. върху имота не се споделя от съда. Не бяха развити съображения за твърдяната нищожност. Решението е постановено от надлежен орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Доколкото ищците не заявяват свои права към датата на внасяне на имота в ТКЗС, те не могат да оспорват обстоятелството дали К.В. действително е направил това.

Искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли като на осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответника К.П. се присъдят направените от него разноски по делото в размер на 400 лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от  В.И.Х. ЕГН … и М. Е.Х. ЕГН …, двамата с адрес: гр. Ч., ул. „…“ № …, ет…., ап. .., срещу К. Р. П. ЕГН …, с адрес: гр. Ч., ул."…." №.., и С.Р.П. ЕГН …, с адрес гр.Б., ул…. №…, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на дворно място, цялото с площ от 396 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 80371.243…. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ч., община Ч., област С., одобрени със заповед №- РД - 18-57/28.08.2006 година на Изпълнителният директор на АГКК, с адрес на поземленият имот град Ч. п.к…., ул."…", с начин на трайно предназначение на територията - Урбанизирана и с начин на трайно ползване- ниско застрояване - до 10 метра, при граници: 80371.243….., 80371.243….. 80371….. 80371…., 80371…., 80371.243….

ОСЪЖДА В.И.Х. и М.Е.Х. да заплатят на К.Р.П. направените от него разноски по делото в размер на 400лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.