Неприсъствено решение № 50/13.04.2018г. по гр.д. № 299/2017г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.422 ГПК, във вр. с чл.79 и чл.92 ЗЗД.

От „....“ ЕАД гр.София е постъпила искова молба срещу И.Т.Б. от с.Х., по който се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 125/16.10.2017 г. на ЧлРС по ч.гр.д.№ 238/2017 г. на ЧлРС, както следва:1) 136.29лв. -незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4109264/29.05.2014г., във връзка с който са издадени следните фактури: фактура № 304003103/01.12.2014г., с падеж на плащане 16.12.2014г., за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., за сумата от 59.83лв.; фактура № 305852126/02.01.2015г., с падеж на плащане 17.01.2015г. за отчетен период от 28.11.2014г.до 27.12.2014г., за сумата от 57.37лв.; фактура № 307457439/01.02.2015г., с падеж на плащане 16.02.2015г., за отчетен период от 28.12.2014г. до 27.01.2015г., за сумата от 19.09лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението /11.10.2017г./ до окончателно заплащане на дължимата сума; 2)565.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга №М4109264/29.05.2014г., във връзка с което е издадена фактура №566641064/26.05.2015г., с падеж на плащане 26.05.2015г., за отчетен период от 28.03.2015г. до 27.04.2015г. за сумата от 565.25лв; 3)36.03лв. мораторната лихва, начислена върху фактура № 307457439/01.02.2015г. за периода 17.02.2015г. до 25.09.2017г.  Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с № М 4109264/29.05.2014 г., по който са издадени гореописаните фактури. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по тези фактури, като не е заплатил в срок потребените услуги, че мобилният оператор е прекратил едностранно договора с абоната и му е начислил неустойка за предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. На основание чл.86 ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на 36,03 лева за периода 17.02.2015 г. – 25.09.2017 г.

Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с обстоятелството, че И.Б. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че на ответника абонат са предоставени услуги за телефонен номер ..... по тарифен план .... с месечна абонаментна такса 39,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Сочи се, че неполучаването на фактура за задълженията от абоната, съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. „....“ ЕАД твърди, че има право да получава в срок всички суми дължими от абоната за ползване на предоставените услуги, както и че има право да получава в срок всички суми по т.34а – 34в от Общите условия, не по-късно от 18 дни след датата на издаване на фактурата. Твърди, че е прекратил едностранно сключения с абоната договор, поради което на последния е била начислена неустойка. Сочи се, че съгласно клаузите в приложенията към слючения договор, операторът има право да получи неустойка при прекратяване на договора в размер на всички стандарнти месечни абонаментни такси дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.  Обяснява, че за самото прекратяване на договора законът не изисква форма за валидност и доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната на задължението да заплати цената на предоставените му мобилни услуги; че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикувани общи условия и че те са неразделна част към него.

С влязло в сила определение № 2/08.01.2018 г. съдът прекрати производството по делото в частта на иска, по който ищецът претендира да се приеме за установено, че съществува вземането му за мораторна лихва в размер на 36,03 лева, поради отказ от иска.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, намери, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ответникът в едномесечния преклузивен срок за отговор по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; негов представител не се е явил в първото съдебно заседание по делото; не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, както и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства по делото, поради което съдът ще следва да постанови неприсъствено решение по делото, с което искът да бъде изцяло уважен.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, от които 75 лв. ДТ за образуване на делото и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В конкретния случай разноските направени от „....“ ЕАД гр.С. в заповедното производство са в размер на 205лв. Следва да му се присъдят 194,87 лв., доколкото по отношение на мораторната лихва в размер на 36,03лв., за която също е издадена заповедта за изпълнение ищецът направи отказ от иска. В исковата производство следва също така да се обезсили заповедта за изпълнение в частта за сумата 36,03 лв., предвид направения отказ от иска в тази част. В този смисъл са разрешенията по т.13 от ТР 4/1013 ОСГТК на ВКС.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК по отношение на И.Т.Б. ЕГН ....., с адрес: с.Х., че ДЪЛЖИ на кредитора "...." ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул. „.....“ №...., представлявано заедно от А.Д. и М.М., сумата 701,54лв., сбор от следните суми: 136.29лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4109264/29.05.2014г. за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., във връзка с който са издадени следните фактури: фактура № 304003103/01.12.2014г., с падеж на плащане 16.12.2014г., за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г. за сумата от 59.83лв.; фактура № 305852126/02.01.2015г., с падеж на плащане 17.01.2015г. за отчетен период от 28.11.2014г.до 27.12.2014г. за сумата от 57.37лв.; фактура № 307457439/01.02.2015г., с падеж на плащане 16.02.2015г., за отчетен период от 28.12.2014г. до 27.01.2015г. за сумата от 19.09лв., ведно със законната лихва от 11.10.2017г. до окончателно заплащане на дължимата сума; 565.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга №М4109264/29.05.2014г., за която сума  е издадена заповед за изпълнение № 125/16.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 238/2017г. по описа на РС-Чепеларе.

ОСЪЖДА И.Т.Б. да заплати на „....“ ЕАД гр.София направените по делото разноски в размер на 255 лв.

ОСЪЖДА И.Т.Б. да заплати на „....“ ЕАД гр.София направените по ч.гр.д.№ 238/2017г. по описа на РС-Чепеларе разноски в размер на 194,87 лв.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 125/16.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 238/2017г. по описа на РС-Чепеларе в частта за сумата 36.03лв. мораторна лихва, начислена върху фактура № 307457439/01.02.2015г. за периода 17.02.2015г. до 25.09.2017г.

Решението постановено като неприсъствено не подлежи на обжалване., освен в частта, в която е обезсилена частично заповедта за изпълнение, в която част има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните по делото пред ОС – Смолян с частна жалба.