Решение № 58/23.04.2018г. по гр.д. № 8/2018г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Х.Н.С., ЕГН ...., с адрес: гр. В., ул. „...." № ...., ап. ...., против Народно читалище "...." ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул."...." №...., представлявано от председателя А.Г.Н., по предявен установителен иск, по който се претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 133/26.10.2017 г. на ЧлРС: 110,00 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че вземането му е възникнало от продажба на книги /художествена литература/, за което е съставена фактура № 321 от 21.04.2017год.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба в срок, в който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че сделката за закупуване на 8-те броя книги е сключена от лице без представителна власт, че К.П., който е подписал фактурата не е бил надлежно избран за председател и в тази връзка се позовава на решение на Окръжен съд гр.Смолян, с което е отказано вписването му като такъв по партидата на читалището. В отговора се навеждат и доводи във връзка с неправилно съставяне на фактурата, като се сочи, че при закупуване на книги, съгласно съответната нормативна уредба е следвало да бъдат посочени заглавията на тези книги, съответно искането за закупуването им да изхожда и от съответното длъжностно лице библиотекар в читалището. Ответникът твърди, че е развалил договора, като е върнал на продавача 8-те броя книги.

Ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з. От пълномощник е постъпило писмено становище, с което се иска претенцията да бъде уважена.

Ответникът Народно читалище "...." гр.Ч., редовно призован, в с.з. се представлява от председателя А.Н. и пълномощник, който от негово име навежда доводи за отхвърляне на предявения иск. Представя писмена защита.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени  и  гласни доказателства, съдът приема за установено следното от  фактическа и правна страна:

От  представената по делото фактура № 321 от 24.04.2017год. е видно, че тя е издадена от ищеца на Народно читалище "...." гр.Ч. за закупени от последното 8 броя книги за сумата 110лв. От името ответника подпис в графа “Получател“ е положил К.П..

От показанията на свидетелката А.И., работеща като библиотекар в читалището,  се установява, че на нея в библиотеката на читалището книгите й били занесени през месец април 2017 г. от огняря И.Б. и че това му било възложено от председателя К.П.. Свидетелката разказва, че й станало неприятно, че закупуването им станало без това да бъде съгласувано с нея и тъй като счела тази литература за неподходяща за ползващите услуги в библиотеката на следващия ден посетила К.П. в кабинета му и изразила мнение, че книгите трябва да бъдат върнати на С.. Обяснява, че К.П. не предприел никакви действия.

Въз основа на фактурата и показанията на разпитаната по делото свидетелка съдът приема, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за покупка на 8 бр. книги, художествена литература, с автор ищеца С..

Продажбата е двустранен и възмезден договор. От него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни. Продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ и да му я предаде, а купувачът –да заплати определена цена и да получи вещта. Всички общи правила относно двустранните договори са приложими към договора за продажба –правилата относно развалянето, неизпълнението и т.н. Договорът за продажба е консенсуален. Той е валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да плати (за сключване на договора за продажба се изисква форма, само когато предмет са недвижими вещи и определена категория движими вещи).

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е създадена облигационна връзка по силата на сключения на 24.04.2017г. неформален договор за продажба на 8 бр. книги с автор Х.С.. От този момент всяка от тях е длъжна да изпълни задълженията си по договора. Х.С. е изпълнил задължението си да предаде книгите на читалището и с това е прехвърлил собствеността върху тях. Това се установява от показанията на свидетелката И., която сочи, че книгите през м.април 2017г. й били занесени в библиотеката.

Главното задължение на купувача е да заплати покупната цена (чл.200 ал.1 ЗЗД). Цената следва да бъде заплатена едновременно с предаването на вещта и на мястото където то се извършва, ако друго не е уговорено-чл.200 ал.2 ЗЗД.

Ответникът Народно читалище "...." гр.Ч. твърди, че е развалил договора и затова не дължи покупната цена на ищеца С.. С писмо изх.№ 35/13.10.2017г. уведомява ищеца, че няма нужда от книгите и затова му ги връща. Видно от това писмо заглавията на книгите с автор ищеца са :“....“, „....“, „....“, „...“, „....“, „....“, „....“, „....“. Съгласно представените документи на куриерска фирма „Еконт“ пратката не е била получена от Х.С. и е била върната на читалището.

В случая ответникът не установи при условие на пълно главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. В случая не се установява неизпълнение на задължението на продавача да предаде книгите на купувача. Х.С. е изправна страна по договора за покупко-продажба и затова съдът намира, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора от страна на читалището. Освен това не се установява волеизявлението му да е стигнало до Х.С..

На следващо място, ответникът твърди, че решението на общото събрание на читалището, с което К.П. бил избран за негов председател било незаконосъобразно, позовавайки се на решение №265/04.05.2017 г. на ОС Смолян, с което е отказано вписване на тази промяна по партидата на читалището. Сочи, че не е бил представляван надлежно при сключване на сделката с Х. С. и затова тя не го обвързва.

Съдът не споделя възраженията на ответника в тази насока. Видно от горецитираното решение на СмОС на 29.03.2017 г. било проведено Общо събрание на Народно читалище "...." гр.Ч., на което К.П. бил избран за негов председател.

Законосъобразността на решение на ОС на читалището не може да се преценя извън специалното исково производство по  чл. 15, ал.5 от ЗНЧ. Няма твърдения от страна на ответника, че такова производство е проведено и взетото решение за избор на К.П. за председател е отменено по съдебен ред. Доколкото липсва и акт на съда за спиране изпълнението на това решение на ОС, съдът намира, че К.П. надлежно е представлявал читалището от 29.03.2017 г. до избора на А.Н. за такъв. Като председател П. съгл.чл.17 ал.2 т.2 ЗНЧ надлежно е представлявал читалището до избора на Н. за такъв, могъл е да сключва сделки с трети лица и да поема задължения пред трети лица от негово име. Регистърното производство по чл. 595 и сл. ГПК е охранително, развива се по молба на лице по чл. 600 ГПК. Решението по чл. 597, респ. чл. 606 ГПК не решава със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор, поради което извършената при вписване на обстоятелства от регистърния съд проверка за редовното свикване, провеждане и вземане на решения от общото събрание в съответствие със ЗНЧ не се полза със сила на присъдено нещо като решение по иск по чл.15, ал.5 ЗНЧ с наведени оплаквания по тези въпроси. Решението на съда в регистърното производство да впише по партидата на читалището  определени обстоятелства се ползва с оповестително, а не с конститутивно действие. От момента на вписването обстоятелството, предмет на вписването, става известно на третите добросъвестни лица. Вписването не е конститутивен елемент от фактическия състав, който поражда правното действие на вписаното обстоятелство.

Действително наименованието на ответника в процесната фактура е изписано неправилно като НЧ „....“ вместо НЧ“....“, адресът –също. Във фактурата е изписан адрес ул..... № .....Понастоящем адресът на читалището е гр.Ч. ул..... №..... С този адрес то фигурира в публичния регистър на народните читалища, но видно от писмо изх.№35/13.10.2017 г. на председателя Н. до Х.С. предишният му адрес е бил : гр.Ч. ул.....  №..... Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена означава, че задължението по сделката не е отразено в счетоводните регистри на читалището. Това обаче не означава, че договора за покупко-продажба на книгите не е валидно сключен и не обвързва страните по него. Ответникът не може да черпи права от несвоевременното представяне на фактурата в счетоводството дължащо се на недобросъвестно поведение на негови служители. Съгласно добрите практики в областта на счетоводството ответникът е следвало да инициира анулиране на фактурата със сгрешени данни и издаването на нова с коректни такива.

Ответникът оспорва валидността на сделката с Х.С. навеждайки доводи за нарушение при сключването й на разпоредби от Наредба №3 от 18.11.2014 г. за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд. Позовава се на чл.3. ал.2 от нея, съгласно който библиотечните документи постъпват в библиотеката с първичен счетоводен документ – фактура, депозитен списък или акт, и на чл.11, съгласно който в тях следва да е посочен автора и заглавието на книгата. В случая в процесната фактура не се съдържат данни за автора, заглавието и цената на всяка от осемте книги, но нарушенията на разпоредбите на наредбата не се отразяват на валидността на договора с ищеца С.. Освен това съставянето на фактура не е задължително по аргумент от чл.4 от Наредба №3 от 18.11.2014 г. за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд , съгласно която разпоредба е възможно за покупката на книги да се изготви само разписка. Неспазването на разпоредбите на наредбата от страна на продавача, който е издател на фактурата, не означава, че договор за покупко –продажбата им не е сключен. При преценка  валидността на сделката релевантно е наличието на съвпадащи волеизявления от страна на купувача и продавача относно предмета на продажба и цената, а както съдът отбеляза по-горе от показанията на свидетелката И., фактурата и уведомителното писмо изпратено от читалището на С. се установява по безспорен начин, че председателят П. на 24.04.2017 г. е закупил от името на ответника 8 книги от ищеца. Пороците документите оформени по повод покупко-продажбата от счетоводна гледна  точка и от гледна точка на разпоредбите касаещи библиотечния фонд, не влияят  на действителността на договора.

Действително заповед за изпълнение на парично задължение №133/26.10.2017 г. по ч.гр.д. №253/2017 г. на ЧлРС, във връзка с подадено възражение срещу която е предявен искът по чл.422 ГПК, е издадена за сумата  110лв. –незаплатена сума за продажба на книги по фактура №321/24.04.2017 г. Доколкото в исковата молба се сочи, че фактурата е от 21.04.2017 г. съдът намира , че ищецът Х.С. е допуснал явна фактическа грешка при подаване на исковата молба до съда, посочвайки неправилно, че тя е от 21.04.2017 г.

Съдът намира искът за основателен и доказан, затова той следва да бъде уважен. По делото безспорно се установява, че читалището е закупило 8 бр. книги от писателя Х.С. и че не е погасило това свое задължение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В конкретния случай разноските направени от Х.С. в заповедното производство са в размер на 325лв.-25лв. ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение. Те следва да му се присъдят, тъй като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ответникът не е направил своевременно, а едва в писмената защита.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК по отношение на Народно читалище "...." ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул."...." №...., представлявано от председателя А.Г.Н., че ДЪЛЖИ на кредитора Х.Н.С., ЕГН ...., с адрес: гр. В., ул. „...." № ...., ап. ...., сумата 110,00 лв. (сто и десет лева) - незаплатена сума от продажба на книги /художествена литература/ по съставена фактура № 321 от 24.04.2017год., ведно със законна лихва от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума  е издадена заповед за изпълнение  №133/26.10.2017 г. по ч.гр.д.№253/2017 г. на ЧлРС.

ОСЪЖДА Народно читалище "...." да заплати на Х.Н.С. направените по ч.гр.д.№ 253/2017. по описа на РС-Ч. разноски в размер на 325,00 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ОС – Смолян с въззивна жалба.