Решение № 139/26.11.2018г. по гр.д. № 86/2018г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК.

Предявен е от СДРУЖЕНИЕ „...........”, БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. „...........” №...., представлявано от Д.Т. срещу ЕТ „......”, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „....” №...., ет...., ап...., представлявано от К.Б. иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да освободи наетите помещения на „.....””, гр.Ч., а именно: на I-ви етаж – ап.1, 105, 106 и 107-ма стаи; на II-ри етаж – ап.2, 201, 204, 205, 206, 207 и 208-ма стаи; на III-ти етаж- ап.3, 301, 302, 303, 304, 305, 306, 307 и 308-ма стаи; на IV-ти етаж –ап.4, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407 и 408-ма стаи; на V-ти етаж -501, 502, 503 и 504 стаи, Дневен бар на първия хотелски етаж и целия ресторант на обекта, ведно с кухненски блок и складови помещения, офиси и складови помещения в хотелската част, ски-гардероб (с оборудване съгласно опис), помещение за дневен бар (към ресторанта) и парокотелно помещение, ведно със съоръженията и оборудването в него, получени по силата на Договор за наем от 01.08.2001г., изменен с Анекс от 31.10.2008г.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото сключили Договор за наем на 01.08.2001г., изменен с Анекс от 31.10.2008г., по силата на който ищецът предоставил на ответника под наем „.....”, гр.Ч., ведно с наличното движимо имущество (обзавеждане, оборудване, машини, съоръжения и др.). Излага, че считано от 01.07.2012г. наемателят започнал първоначално частично, а впоследствие напълно да не изпълнява поетите с договора задължения за заплащане на уговорения наем. Това била причината и за завеждане на исково производство, с предмет неизплатени наемни вноски и неустойки за 2012г., образувано като гр.д. № 123/2014г. по описа на I гр.състав на РС – Пловдив, приключило с влязло в сила решение. На 05.01.2018г. била изпратена и покана, с която на основание т.4 от подписания между страните Анекс от 31.10.2008г., ответникът се уведомява, че считано от датата на получаване, за него започва да тече тридесетдневният срок на предизвестието за прекратяване на договора. Ищецът излага, че до настоящия момент няма данни за получаване на поканата или някакъв отговор от ответника. Въпреки направените опити за възстановяване на владението, последните останали неуспешни. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се признава наличието на сключен между страните договор от 01.08.2001г., изменен с анекс от 31.10.2008г. Излага се, че на 24.10.2013г. договорът за наем е развален от наемодателя на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, което е установено със сила на пресъдено нещо между страните в производството по гр.д. №1237/2014г. по описа на РС – Пловдив, I гр. състав. Ответникът не е освободил имота, обаче, предвид упражнено от него право на задържане на същия поради направените значителни подобрения. Междувременно се установило, че собственик на процесния имот е Община Ч., доколкото е актуван с АОС №35/11.03.1999г., а впоследствие с АОС №33/31.10.2014г. във връзка със Заповед №47-ДС/27.02.2001г. на Областен управител - гр.Смолян. Излага, че на 18.11.2014г. получил Заповед №458/18.11.2014г. на Кмета на Община Чепеларе, с която било наредено да бъдат иззети от ищеца и ответника сгради с ид.№ 80371.243..... и 80371.243..... по КК гр.Чепеларе, представляващи процесния имот, във връзка с което на 26.11.2014 г. имотът е предаден на Община Ч., за което има и съставен приемо-предавателен протокол. С оглед горното излага, че не може да изпълни исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител поддържа заявеното в отговора на исковата молба становище за неоснователност на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на Заповед №47-ЛС/27.02.2001г., на основание чл.78, ал.1 от ЗДС във вр. чл.2, ал.1 от ЗОС, §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и §7 от ПЗР на ЗМСМА, са отписани от актовите книги на недвижимите имоти – държавна собственост и са предадени в собственост на Община Ч., описани в Приложение №1, стр.2, като под позиция 39 е Дворно място и почивна станция, гр.Ч.

По силата на Договор да отдаване под наем на .....” – гр.Чепеларе от 01.08.2001г. ищецът, в качеството му на наемодател е предоставил под наем на ответника, в качеството му на наемател следния недвижим имот: на I-ви етаж – ап.1, 105, 106 и 107-ма стаи; на II-ри етаж – ап.2, 201, 204, 205, 206, 207 и 208-ма стаи; на III-ти етаж- ап.3, 301, 302, 303, 304, 305, 306, 307 и 308-ма стаи; на IV-ти етаж –ап.4, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407 и 408-ма стаи; на V-ти етаж -501, 502, 503 и 504 стаи, Дневен бар на първия хотелски етаж и целия ресторант на обекта, ведно с кухненски блок и складови помещения, офиси и складови помещения в хотелската част, ски-гардероб (с оборудване съгласно опис), помещение за дневен бар (към ресторанта) и парокотелно помещение, ведно със съоръженията и оборудването в него. С Анекс от 31.10.2008г. договорът е изменен относно крайния срок, а именно до 01.08.2014г., както и относно наемната цена, която се увеличава на 1350лв.

Установява се от писмо изх. № 26-00-618(1)/08.07.2014г. на Община Чепеларе, изпратено до ЕТ „......”, в отговор на молба с вх. № 26-00-618/23.06.2014г. за възлагане за временно управление и стопанисване на „.....” гр.Чепеларе, че последният е уведомен, че с Решение №...../.....г. на Общински съвет – Чепеларе, е възложено на Кмета на Община Чепеларе да назначи комисия от длъжностни лица, които да извършат проверка на начина на стопанисване и управление на сграда с ид. № 80371.243..... по КК на гр.Чепеларе, а именно „.....”. Предвид гореизложеното до приключване на проверката, не можело да бъдат предприети действия по предоставяне на управление и стопанисване.

Видно от Заповед №458/18.11.2014г., Кмета на Община Чепеларе е наредил да бъдат иззети от Сдружение „...........” и ЕТ „.......” сгради с идентификатори 80371.243..... и 80371.243..... по КК на гр.Чепеларе, представляващи публична общинска собственост на основание Акт №33/31.10.2014г. за публична общинска собственост. В заповедта е посочено изземването да се извърши от 26.11.2014г. до окончателното описване и протоколиране на имота и вещите от нарочната комисия.

С определение №140/24.11.2014г. по адм. дело № 243/2014г. Административен съд – Смолян спира допуснатото предварително изпълнение по силата на Закона за общинската собственост и с разпореждане на административния орган – Кмета на Община Чепеларе, на Заповед №458/18.11.2014г. Същото е потвърдено с Определение №335/13.01.2015г. по адм. дело №15699/2014г. на Върховен административен съд.

С определение от 24.11.2014г. Административен съд –Смолян е насрочил открито съдебно заседание за 22.12.2014г., като е конституирал в производството и заинтересованата страна ЕТ „.....”. Доказателства за датата на узнаване за конституирането от страна на последния не са ангажирани от никоя от страните.

С приемо-предавателен протокол от 26.11.2014г. между Община Чепеларе, с представител М.Б. – гл.експерт ОС и СД при Община Ч. и ЕТ „.....”, представлявано от К.Б. е извършено приемане и предаване на недвижим имот- общинска собственост, а именно: сграда с ид. №80371.243..... по КК на гр.Чепеларе. За целите на изясняване на личните вещи, собственост на ЕТ „.....” е разрешен достъп до имота със знанието на собственика.

С решение №23/13.03.2015г. по адм.д. №243/2014г. Административен съд – Смолян оставя без разглеждане жалбата на Сдружение „...........””, гр.Чепеларе, в частта й, с която са иззети от ЕТ „.......” сгради с ид. №80371.243..... и 80371.243..... по КК на гр.Чепеларе, представляващи публична общинска собственост на основание Акт №33/31.10.2014г. за публична общинска собственост и прекратява производството в тази част. С решението се отменя обжалваната Заповед №458/18.11.2014г. на Кмета на Община Чепеларе, в частта, с която е наредено да бъдат иззети от Сдружение „...........”” сгради с ид. №80371.243...... и 80371.243....... по КК на гр.Чепеларе, представляващи публична общинска собственост на основание Акт №33/31.10.2014г. за публична общинска собственост. Предвид оттегляне на жалбата от Община Чепеларе срещу горепосочения съдебен акт, с Определение №8635/14.07.2015г. на Върховен административен съд по адм. дело №5862/2015г. я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

С решение №107/09.03.2015г. по т.д. №52/2014г. Окръжен съд – Смолян признава за установено по отношение на Сдружение „...........” по иск на ЕТ „.....”, че договорът за наем от 01.08.2001г. и анексът към него от 31.10.2008г. между тях са нищожни поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.12, ал.3 /ДВ, бр.96/99г. /отм// от Закона за общинската собственост и осъжда Сдружение .... „.....” да заплати на ЕТ „......”, на основание чл.55, ал.1, пр.1 във вр. чл.34 ЗЗД платени без основание наемни вноски в размер на 28 350лв., частичен иск от 53 000лв., за периода 14.04.2009г. до 08.05.2013г. С решение №329/30.10.2015г. по в.т.д. №404/2015г. Апелативен съд – Пловдив отменя решението на ОС – Смолян и отхвърля обективно кумулативно съединените искове на ЕТ „......”, което решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №16/12.01.2017г. по т.д. №496/2016г. на ВКС.

С Решение от 31.05.2017г. по гр.д. № 1237/2014г. по описа на РС – Пловдив е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „.....” дължи на Сдружение „......” сумата от 4900лв., представляваща наем по Договор за наем от 01.08.2001г. и Анекс от 31.10.2008г. на недвижим имот – „.....”, гр.Чепеларе, дължима по фактури №394/02.07.2012г.; №399/02.08.2012г.; №404/10.09.2012г.; №408/02.10.2012г.; №413/05.11.2012г.; №418/04.12.2012г.; сумата от 7920лв., представляваща неустойка върху неплатените главници, съгласно т.2 и т.3 от Анекс от 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2013г. до окончателното погасяване, като съдът отхвърля исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че ЕТ „.......” дължи на Сдружение „......” сумата от 4900лв. до пълния претендиран размер от 6482.18лв. /тоест за разликата от 1582.18лв./ - неплатени наемни вноски по Договор за наем от 01.08.2001г. и Анекс от 31.10.2008г. на недвижим имот – „.....”, сумата над 7920лв. до пълния претендиран размер от 8808.30лв. – неустойка върху неплатените главници, съгласно т.2 и т.3 от Анекс от 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху разликата от 1582.18лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2013г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №10974/05.11.2013г. по ч.гр.д. №17594/2013г. по описа на РС – Пловдив. С решение №1440/21.11.2017г. по в.гр.д. №2089/2017г. Окръжен съд – Пловдив отменя решение №1759/31.05.2017г., постановено по гр.д. №1237/2014г. на РС – Пловдив, в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „......” дължи на Сдружение „.....” сумата от 7920лв., представляваща неустойка върху неплатените главници, съгласно т.2 и т.3 от Анекс от 31.10.2008г., като отхвърля тези претенции. Решението е потвърдено за сумата от 4900лв., представляваща наем, дължима по фактури №394/02.07.2012г., №399/02.08.2012г., №404/10.09.2012г., №408/02.10.2012г., №413/05.11.2012г., №418/04.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -01.11.2013г. до окончателното изплащане на вземането. Решението е влязло в сила на 21.11.2017г.

Видно от Договор за охрана със СОТ №4829-2/01.07.2018г., сключен между Община Чепеларе и „......” ООД, последното дружество е поело задължението срещу възнаграждение от 50лв. месечно, да извършва денонощна охрана по отношение на обект: .........

Установява се от Приемо-предавателен протокол от 21.12.2017г., че е извършено предаване на имущество в сграда с ид. №80371.243...... по КК на гр.Чепеларе - „.....” Протоколът е подписан от К.Б. – управител на ЕТ „......” и от членовете на петчленна комисия, назначена със Заповед №500/21.12.2017г. на Кмета на Община Чепеларе.

По делото са ангажирани свидителски показания, чрез разпита на Г.И.П. и Н.З.К..

От разпита на свидетеля П. се установява, че същият е секретар на сдружението от април месец 2013г. Посочва, че в „.....” имат общо три работни офиса, които обаче не ги използват, а използват само единия, в който се помещават той, председателя и един касиер-счетоводител. Излага, че последно ответникът е пребивавал в имота през август месец 2016г., когато изтичал срока на договора за наем. Знае, че маналата година г-н Б. си наел пазач, който да пази обекта, като след това сложил и СОТ. Сочи, че понастоящем имота още не бил върнат от ответника. Излага, че от 2016г. до настоящия момент има постоянно движение от стария наемател. В обекта Б. имал негово имущество, което сигурно вече си бил прибрал. Една година след изтичане на договора, а именно 2017г. продължил да ползва имота за настаняване на туристи. От 2017г. до предявяване на исковата молба, през май 2018г. обектът е затворен, но се владеел от ответника. Лично той не е виждал г-н Б. да посещава обекта, считано от зимата на 2017г., но знае от съсед, че събота и неделя ответника влиза и излиза. Последно видял В.П., който бил нает от ответника за пазач, през средата на зимата на 2017г. Дори последният му споделил, че е напуснал, защото възнаграждението не му било заплатено. Оттам нататък до настоящия момент не е виждал никой да влиза или излиза, но имало движение. Уточнява, че и други работници работили в обекта преди да изтече договора за наем и малко след това. След издаване на Заповед №458/18.11.2014г. на Кмета на Община Чепеларе не е виждал и не може да каже дали служители на общината са влизали и дали са ползвали обекта. Не знае обекта да е предаван от ответника на общината.

От разпита на свидетелката Н.К. се установява, че същата работи в Община Чепеларе от 19.04.2017г. като главен специалист в Дирекция „....”, след което на 02.05.2017г. била назначена като ...... с ресор „Европроекти”, „Финанси”, „Социални дейности”, „Култура и образование”. Знае, че процесния имот е собственост на общината и че се владее от нея. Не е виждала акт, с който имота е предаден на общината. Ходила е в обекта, като там нямало служители, които да извършват нещо. Излага, че ключът за сградата стои в М.Б.. Предвид ремонт на ......, всички експонати са преместени в процесния имот. Сградата се охранява със СОТ. В ..... няма СОТ. През 2017г. на ответника му е била предоставена възможността да си изнесе наличния инвентар.

Представено от ищеца е Съобщение до Сдружение „...........””, изпратено от Община Чепеларе, в което са начислени данъци за 2018г., данъчна оценка на името на сдружението, както и Покана от ищеца за доброволно освобождаване на наетия имот от 04.01.2018г., за която няма данни за получаване от ответника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, че е налице облигационноправна връзка по повод сключения договор за наем, че са предадени на ответника наетите имоти, че договорът за наем е прекратен и че ответникът към настоящия момент държи имота.

В тежест на ответника е да установи, че е предприел действия по предаването на недвижимия имот и той реално е бил предаден на наемодателя или да докаже наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни правни последици.

Не се спори между страните, че са били в трайни отношения по повод отдаването под наем от ищеца на ответника на недвижим имот –„.....”, гр.Чепеларе, а именно: на I-ви етаж – ап.1, 105, 106 и 107-ма стаи; на II-ри етаж – ап.2, 201, 204, 205, 206, 207 и 208-ма стаи; на III-ти етаж- ап.3, 301, 302, 303, 304, 305, 306, 307 и 308-ма стаи; на IV-ти етаж –ап.4, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407 и 408-ма стаи; на V-ти етаж -501, 502, 503 и 504 стаи, Дневен бар на първия хотелски етаж и целия ресторант на обекта, ведно с кухненски блок и складови помещения, офиси и складови помещения в хотелската част, ски-гардероб (с оборудване съгласно опис), помещение за дневен бар (към ресторанта) и парокотелно помещение, ведно със съоръженията и оборудването в него, по силата на Договор за наем от 01.08.2001г., изменен с Анекс от 31.10.2008г., които помещения се намират в сгради с ид. № 80371.243..... и 80371.243....... В о.с.з., проведено на 05.09.2018г. ищецът е уточнил, че сграда с ид. №8037.242....... по съществото си представлява стълбище.

Не се спори и относно това, че договорните правоотношения са прекратени към дата 01.08.2014г., която дата е крайния срок по договора. Дори ответникът твърди, че с оглед изложеното в Решение №1759/31.05.2017г. по гр.д. №1237/2014г. на РС – Пловдив, договорът е развален, считано от 24.10.2013г.

Не се оспорва от ответника, че фактическата власт върху имота е осъществявана от него и след тази дата, а именно до 26.11.2014г., когато твърди, че я е предал на Община Ч.. Това обстоятелство се оспорва от ищеца.

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД е такъв - за осъждане на ответника в качеството му на наемател да предаде на ищеца-наемодател предоставеният по силата на прекратения договор за наем недвижим имот. Съгласно цитираната законова разпоредба наемателят е длъжен да върне вещта на наемодателя след прекратяване на договора за наем, т. е., не просто да я изостави или опразни имота, а да я предаде на наемодателя. Връщането на наетата вещ е двустранен акт между страните по наемното правоотношение, предприет по инициатива на наемателя. В настоящия случай в тежест на ищеца е да установи, че договорът за наем между страните е прекратен, а в тежест на ответника - че е върнал имота на наемодателя. В този смисъл е и трайната съдебна практика: Определение № 47 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 848/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева и др.

Спорът между страните е досежно това дали понастоящем ответника държи наетия имот, дали в действителност същият е предаден на Община Ч. и по какъв начин това би се отразило на основателността на иска.

От съвкупния анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 26.11.2014г. ответника е предал държането на наетия имот на Община Ч., в нарушение на разпоредбата на чл.233 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не следва да кредитира свидетелските показания на свидетеля П., доколкото същите са в противоречие с представените писмени доказателства по делото. Последният излага, че срокът на договора е изтекъл през 2016г., като след тази дата последно през март 2017г. е виждал работници на ответника, който в действителност продължил и след срока на договора да ползва имота.

Не се спори по делото, че договорът вече е бил прекратен към 01.08.2014г., поради което споделеното от свидетеля не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от изготвения приемо-предавателен протокол е и това, че „за целите на изнасяне на личните вещи, собственост на ЕТ „.....“, на К.Б. се разрешава допуск до имота със знанието на собственика.“ Оттук може да се приеме, че извода на свидетеля, че обекта се е стопанисвал от ответника за неверен, доколкото присъствието му не се установява да е било по повод ползване.

Категорично ищеца не успя да опровергае оспорения от него приемо-предавателен протокол. Напротив, предаването на наетите помещения се установява и от представените и приети, неоспорени своевременно писмени доказателства, а именно Приемо-предавателен протокол от 21.12.2017г. и Договор за охрана със СОТ от 01.07.2018г.

Отделно от горното, се установява, че въпреки подаване на жалба от наемодателя относно изземването на имота от наемателя ЕТ „.....“, Административен съд е оставил жалбата в тази част без разглеждане, като недопустима. Или, не се доказва твърдението на ищеца, че заповедта е отменена изцяло. В тази връзка ирелевантно по делото се явява обстоятелството, че Заповед № 458/18.11.2014г. е отменена, в частта, с която е наредено да бъдат иззети от ищеца сграда с ид. №80371.243..... и 80371.243.....

Съгласно Решение № 1037 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3399/2008 г. на Върховен касационен съд, спорът за собственост е ирелевантен за изхода на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Дали ищецът, който търси връщане на имота по силата на прекратен договор за наем, е собственик на същия, е без правно значение /така и чл.314, ал.3 ГПК/, щом като е страна по наемното правоотношение и задължение на ответника е да върне вещта на наемодателя, след като облигационната връзка престане да съществува. Ето защо наличието на вещноправни спорове не е основание за отхвърляне на иска за връщане на предадената за временно ползване вещ. В разглеждания случай, по делото е прието, че не са били представени доказателства за изпълнение на това задължение на ответника, което не е в зависимост от наличието на отношения на пренаемане. С решение № 121 от 15.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 312/2009 г., I т. о., ТК също е прието, че основателността на иска по чл. 233 ЗЗД не е в зависимост от установяване правото на собственост в лицето на наемодателя, както и че договор, сключен от наемателя с трети лица, заявяващи вещни права върху наетата вещ, по който наемодателя не е страна, не го обвързва. Правата на трети лица биха имали значение например ако бъдат предявени и съдебно признати - съответно ако в резултат на установеността им спрямо наемодателя, наемателя бъде евинциран.

По аргумент от горното, настоящият състав намира, че без значение се явява предаване държанието на имота на трето лице, независимо дали последното претендира права на собственост или не, но само в случай че се установи едно доброволно предаване на държанието от страна на ЕТ „......” на лице, което не е страна по облигационното правоотношение. Различна би била хипотезата и ако се установи предаване държанието на трето лице, което обаче държи отново за наемателя. Горните случаи не биха били основание за отхвърляне на иска. Противното би дало възможност за злоупотреба с право от страна на ответниците по искове за предаване на владение, чрез предаване на фактическата власт на трети лица.

Настоящият случай, обаче е различен, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, заповедта на кмета на общината за изземване на общински имот подлежи на обжалване по реда на АПК, като обжалването не спира нейното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. В ал.3 на чл.65 от ЗОС е предвидено, че заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

Видно от съдържанието на самата заповед, в същата е предвидено изземването да се извърши, считано от 26.11.2014г., когато действително е и осъществено. В приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че извършеното е в изпълнение на Заповед №458/18.11.2014г. на Кмета на Община Чепеларе. Тоест, касае се за принудително отстраняване.

Не се установява наличие на недобросъвестно поведение от страна на наемателя. Няма данни и не са ангажирани доказателства за узнаване от страна на ЕТ „......” за обстоятелството, че на 24.11.2014г. Административен съд – Смолян е спрял предварителното изпълнение. Доколкото се касае за отрицателен факт, именно ищецът е следвало да доказва това обстоятелство /в случай че имаше такива твърдения/, а именно, че ответникът е разбрал за спиране изпълнението на заповедта в период, преди предаване държанието.

Настоящият състав намира, че следва да бъде обсъдено и това, че по делото беше установено и обстоятелството, че наемателя е държал имота в периода, след разваляне на договора до предаването му на Община Ч., като в процеса е наведено твърдение за упражнено право на задържане поради направени подобрения. Това обстоятелство не е оспорено от ищеца своевременно /едва в писмената защита/, но остана и недоказано от страна на ответника, който се позовава на него и в чиято тежест е възложено доказването й, доколкото се домогва да докаже първоначално липса на задължение да върне на наемодателя наетите помещения, а впоследствие невъзможност да изпълни задължението си.

Приема се, че ако неизпълнението не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника, ако то се дължи на причина, която не може да се вмени във вина, то е налице невъзможност за изпълнение, която освобождава от всякаква отговорност. В случая, обаче, не може и да се говори за обективна невъзможност, при наличие на забавено изпълнение, доколкото не се доказва право на задържане. Друг е въпроса, дали в действителност е допустимо такова.

Независимо от всичко изложено, наличието на обективна невъзможност би могла да бъде разгледана единствено на плоскостта на търсено обезщетение. Съгласно чл.85 ЗЗД, когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Горното, обаче, не може да обоснове осъждане на ЕТ „......” да опразни наетите помещения и да предаде държанието им на наемодателя, доколкото това очевидно е невъзможно.

По горните съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на спора и представените доказателства за техния размер, съдът намира за основателно за сумата от 600лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Доколкото по силата на Анекс от 31.10.2018г., наемната цена е била увеличена на 1350лв., настоящият състав намира, че ищецът е останал задължен за разноски, а именно в размер на 303лв. за ДТ, поради което следва да бъде осъден за заплащането им в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.Чепеларе, на основание чл.77 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Чепеларски районен съд

 

 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от СДРУЖЕНИЕ „...........””, БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. „...........” №...., представлявано от Д.Т. иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника ЕТ „......”, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „....” №..., ет...., ап....., представлявано от К.Б. да освободи наетите помещения на „.....””, гр.Чепеларе, а именно: на I-ви етаж – ап.1, 105, 106 и 107-ма стаи; на II-ри етаж – ап.2, 201, 204, 205, 206, 207 и 208-ма стаи; на III-ти етаж- ап.3, 301, 302, 303, 304, 305, 306, 307 и 308-ма стаи; на IV-ти етаж –ап.4, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407 и 408-ма стаи; на V-ти етаж -501, 502, 503 и 504 стаи, Дневен бар на първия хотелски етаж и целия ресторант на обекта, ведно с кухненски блок и складови помещения, офиси и складови помещения в хотелската част, ски-гардероб (с оборудване съгласно опис), помещение за дневен бар (към ресторанта) и парокотелно помещение, ведно със съоръженията и оборудването в него, получени по силата на Договор за наем от 01.08.2001г., изменен с Анекс от 31.10.2008г.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „...........”, БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. „...........” №....., представлявано от Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „......”, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „....” №..., ет....., ап....., представлявано от К.Б. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляващи сторени от ответника по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „...........”, БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, ул. „...........” №....., представлявано от Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.Чепеларе държавна такса в размер на 303лв. /триста и три лева/, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 30.11.2018г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК, така както е обявено на страните в съдебно заседание от 16.11.2018г.