Решение № 16/31.01.2019г. по гр.д. № 89/2018г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от С.С.К., ЕГН ....., с адрес с.Б., общ. Ч., против С.Р.З., ЕГН ....., с адрес гр.Ч., ул. ..... №....., с която се иска съдът да осъди ответника да му заплати сумата 118.78 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на потребителска такса за болнична помощ: 11.60 лв., издаване и заверка на мед.документи- 30.00лв., закупуване на медикаменти- 77.18 лв., както и сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причиненото сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и на кръстцево-поясната област, контузия и охлузвания по дясната ръка и десния крак, като всички вреди са претърпени в резултат на това, че на 28.08.2017 год. около 08.45 ч., при движение на заден ход, с личния си лек автомобил в гр.Ч., на улица „....." №...., С.Р.З., с осъществил спрямо него противоправно поведение, причинявайки пътен инцидент- ПТП, при което ищецът се явява пострадало лице, ведно със законната лихва върху сумата от 5118.78 лв, считано от 28.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 28.08.2017 г. около 08.45 ч. инцидентно срещнал ответника в гр.Ч.. Видял го да влиза в закусвалнята намираща се на ул. .....№..... С.К. продължил по тротоара на ул. ....., откъм страната на офиса на "Виваком", тъй като бил тръгнал към магазина за строителни материали, намиращ се отвъд река Чепеларска. Сочи, че тъй като на тротоара пред къщата намираща се на №.... имало паркиран лек автомобил, слезнал на пътя, за да го заобиколи. В този момент усетил силен удар отзад, който го изхвърлили на около четири метра напред на пътя и го повалил на земята по корем. Твърди, че получил помощ от случайно намиращ се там гражданин, който го изправил. Усетил, че не може да седи на краката си, изпитвал силни болки в таза, гърба и главата. Тогава разбрал, че бил ударен от управляван от ответника на заден ход лек автомобил. С.З. не бил осигурил лице, което да му окаже помощ при маневриране с автомобила на заден ход, бил сам в колата и въпреки че  разбрал какво се е случило, не слезнал от нея. Обяснил, че бърза, защото почивката от работата му е кратка и че не погледнал в огледалата за обратно виждане. По настояване на гражданина, който помогнал на ищеца да се изправи, С.З. го откарал в ЦСМП гр.Чепеларе, от където след като му били указани първи грижи, ищецът бил насочен за преглед в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр.Смолян. Там му била поставена диагноза "Контузия на тазобедрената става", съпътствана от "Контузия на долната част на гърба и таза" и бил освободен за домашно лечение. Ищецът твърди, че болките в таза и главата му не отшумявали и не се повлиявали от медикаментите, които приемал, поради което на 30.08.2017 г. бил приет по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр. Смолян. С епикриза №795 от 01.09.2017 г. му била поставена диагноза "Контузия на главата. Сътресение на мозъка". С.К. бил прегледан от съдебен лекар на 05.09.2017 г., при което било установено, че при пътния инцидент му било причинено:"Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош и на кръстцевопоясната област. Контузия и охлузвания по дясната ръка и по десния крак". Сочи, че по повод на инцидента бил съставен протокол за ПТП от РУ гр.Чепеларе. Обяснява, че след престоя в болницата болките на таза продължили, световъртежът и силните болки в главата също. Това наложило да посети невролог, който потвърдил наличието на мозъчно сътресение. Няколко седмици преди подаване на исковата молба, отново бил приет за болнично лечение в болница „Медлайн“ гр.Пловдив. Сочи, че понесъл имуществени вреди, а именно: 118.78 лв, от които потребителска такса за болнична помощ: 11.60 лв., издаване и заверка на мед.документи- 30.00лв., закупуване на медикаменти- 77.18 лв. Обяснява, че в следствие на инцидента понастоящем не може да извършва обичайната за него трудова дейност дървосекач, тъй като често му се вие свят, изпитва слабост и отпадналост. Нарушил се нормалния му ритъм на живот и сънят му, а тъй като живее сам в с.Б., на моменти се чувства неспособен да извършва битовите си задължения и се налага да търси помощ от близките си. Тревожи се, когато се движи по улиците и започнал да изпитва главоболие, повишава се артериалното му налягане, чувства се неуверен и с понижена самооценка, станал стеснителен и затворен. Сочи, че до настоящия момент ответникът не го е търсил, за да се поинтересува от здравословното му състояние и не му е предлагал репариране на причинените от предизвиканото от него ПТП вреди.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. С.З. твърди, че на 28.08.2017 г. пред къщата на ул...... №.... в гр.Чепеларе е нямало паркиран автомобил и че там никога не паркират МПС, защото тротоарът е доста висок. Имало е паркирани автомобили, но на уличното платно до тротоара, който е бил свободен. Неговият автомобил също е бил паркиран на уличното платно. Ответникът сочи, че вероятно С.К., нарушавайки правилата за движение се е движил между паркираните на уличното платно коли и изненадващо е тръгнал по свободната част на платното в момент, в който ответникът е предприел маневрата заден ход. Според С.З., ищецът е паднал без да е имал пряк контакт и удар с автомобила му, тъй като заводски поставения в него патронник би се задействал със звуков сигнал, а това не е станало. Ответникът сочи, че чул изтропване на някаква вещ и веднага слязъл от автомобила си, при което видял на земята мобилен телефон и седналия на тротоара между колите К.. С.З. решил, че на ищеца му е прилошало и с появил се в този момент гражданин му помогнали да се качи в автомобила му. Закарал го в ЦСМП гр.Чепеларе и след като се убедил, че здравословното му състояние е добро си тръгнал. След около  30 минути в домът му го потърсили служители на РУ гр. Чепеларе. Направили оглед на автомобила му, но не установили повреди, взетата алкохолна проба била отрицателна. Полицаите му обяснили, че са получили сигнал от ЦСМП гр.Чепеларе, където С.К. съобщил, че бил блъснат от автомобила му. З. твърди, че в съставения му АУАН служителите на РУ гр.Чепеларе отразили версията на С.К. за случилото се, а самият той не възразил, тъй като счел инцидентът за незначителен. Освен това, доколкото в протокола за ПТП от 29.08.2017 г. било отразено, че има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „.....“ АД гр. София със застрахователна полица №BG/30/...., валидна до 09.11.2017г., счита, че би следвало дружеството застраховател да е с ангажирана отговорност.

Ответникът оспарва иска и с довода, че от издадените на С.К. документи от болница „Медлайн“ гр.Пловдив се установява, че той е пушач и още преди инцидента е имал заболявания като високо кръвно налягане, хипертонично сърце, лявокамерна недостатъчност и др., които предизвикват задух, гръден дискомфорт, лесна уморяемост и главоболие и нямат нищо общо с инцидента описан в исковата молба. Същото се сочи за предписаните и закупени от ищеца лекарства след 27.09.2017 г.

По искане на ответника съдът конституира на ЗАД „.....“ АД гр. София като трето лице-помагач в производството по делото. В писмено становище дружеството оспорва предявения иск, прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с  пълномощника си адв.С., която от негово име поддържа предявения иск. В последното с.з. по делото съдът по искане на ищеца допусна изменение на размера на претенцията за неимуществени вреди от 5000 лв. на 3000лв.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, и с пълномощника си адв.К., която от негово име оспорва предявения иск.

В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призован, се представлява от адв.П., който ангажира становище за недоказаност на претенцията, алтернативно поддържа възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия.

Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл.235 ГК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД. Съгласно ТР№ 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК, провеждането на производството не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност" с делинквента.

 При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява настъпването на пътнотранспортно произшествие на 28.08.2017 г. около 8,45ч.  Рано сутринта ищецът и свидетелят И.И., се видели  в заведение „Димар“, намиращо се на главната пешеходна улица в гр.Чепеларе. Пили кафе и тръгнали към магазина за боя, намиращ се отвъд реката. Разделили се на главната улица при магазин „Виваком“. Ищецът възнамерявал да стигне до магазина за строителни материали пеша по железния пешеходен мост  над реката, а свидетелят И. трябвало да вземе автомобила си, който бил паркиран до заведение „Виенски салон“.  С.К. тръгнал към моста по тротоара откъм магазин „Виваком“. Впоследствие слезнал от него  и продължил движение по пътното платно на улица „.....“. Във въпросния участък от двете й страни покрай тротоарите били паркирани автомобили. Движението на автомобили от улицата към главната пешеходна улица „Васил Дечев“ е забранено и фактически невъзможно. След като слезнал на пътното платно и продължил движение на запад покрай паркираните автомобили К. изведнъж бил ударен отзад от придвижващия се на заден ход лек автомобил “......“, управляван от ответника С.З.. Ищецът паднал на земята,  след което се изправил и седнал на тротоара от северната страна, пред павилиона до дом №...., собственост на д-р К.. В този момент по другия тротоар минавал свидетелят А.Г., който възприел, че ищецът е в безпомощно състояние, вдигнал разхвърляните му чехли и му помогнал да ги обуе. На въпроса на А.Г. какво се е случило, С.К. отговорил, че бил блъснат от кола. Едновременно със свидетеля Г. при С.К. отишъл и ответникът С.З.. Двамата с Г. помогнали на пострадалия да се изправи и го качили в автомобила на З., който се намирал успоредно на паркираните откъм северния тротоар автомобили. В Центъра за спешна медицинска помощ К. бил прегледан. Съобщил, че бил ударен от автомобил и за това било сигнализирано в Районно управление Чепеларе. От показанията на свидетелката З.П./приятелка на К./ се установява, че той й позвънил с молба да го посети в ЦСМП с обяснението, че е там, защото го ударила кола. След като му бил извършен първоначален преглед и била сложена шина на единия му крак, К. бил транспортиран с линейка до МБАЛ „д-р Братан Шукеров“ Смолян, където му била направена и ренгенова снимка, от която счупвания не били установени. Ден по-късно ищецът К. бил приет в лечебното заведение с оплакване за силно главоболие.

Случаят бил поет от дежурния мл.автоконтрольор Т.М.. От разпита му в съдебно заседание се установява, че той посетил Св.З. в дома му. Последният обяснил, че след като потеглил назад с автомобила изведнъж усетил лек удар. Във връзка с обстоятелството, че напуснал ПТП обяснил, че закарал К. до ЦСМП и че не знаел, че трябва до уведоми РУ Чепеларе. Свидетелят М. съставил против З. два акта за установяване на административно нарушение. Акт №452920/28.08.2017 г. бил съставен за това, че на 28.08.2017 г. в 08,45ч. в гр.Чепеларе, на улица ....., пред дом №2, като водач на лек автомобил ...... с рег.№....   преди да започне движение назад, З. не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и при тръгване блъска пресичащият зад него пешеходец С.К., като допуска ПТП с леко ранен –нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на З. и той го подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено НП №17-0373-000331 от 07.09.2017г. от началника на РУ Чепеларе, с което на осн.чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП на ответника била наложена глоба в размер на 20лв. Наказателното постановление не било обжалвано и влязло в сила.

От показанията на свидетеля М. се установява, че на ответника на 28.08.2017 г. бил съставен още един акт за това, че напуснал мястото на ПТП без да уведоми РУ Чепеларе. Свидетелят М. съставил протокол за ПТП с пострадали лица  от 29.08.2017 г., в който било отразено, че С.З. с управлявания от него лек автомобил на 28.08.2017 г. при неправилно движение назад е допуснал ПТП с пострадал пешеходец С.К., на когото била причинена контузия в областта на таза. Протоколът бил подписан от ищеца и ответника.

Единствен свидетелят И.М., воден от ответника З., заявява, че е пряк очевидец на случилото се на 28.08.2017 г. с ищеца. Твърди, че се намирал в непосредствена близост до местопроизшествието, автомобилът му бил паркиран пред Туристическия център/откъм южния тротоар/. Свидетелят сочи, че С.К. се спънал, но не паднал на земята, че между него и автомобила управляван от отвнетника е нямало съприкосновение, че свидетелят Г. и З. събрали частите на изпуснатия от ищеца мобилен телефон при спъването. Показанията на И.М. не кореспондират с останалите събрани доказателства по делото и затова съдът ги приема за недостоверни. Свидетелят Г. сочи, че не е събирал от земята частите на мобилен телефон и че не е видял М. там. Свидетелят М. твърди, че ищецът само се е олюлял, но не е паднал на земята. Тези данни се опровергават от констатираните охлузвания по тялото му в ЦСМП Чепеларе и транспортирането му до болница в гр.Смолян. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като в една част те представляват предположения, а в друга част звучат заучени.

Съгласно чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП  преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съвкупния анализ на приетите доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента С.З., изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно. При управлението на автомобила на заден ход на 28.08.2017 г. той не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, и е блъснал движещия се по пътното платно пешеходец С.К..

Този механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението по назначената повторна авто-техническа експертиза, изготвено вещото лице инж.В.С., което съдът кредитира като задълбочено и компетентно изготвено в частта на разгледаната втора хипотеза. В заключението си вещото лице анализира три варианта, при които е възможно да настъпят описаните в исковата молба травми при К.: при контакт с лекия автомобил управляван от ответника З. или без такъв.

Съдът във връзка с установената от свидетелските показания фактическа обстановка възприема като относима по казуса втора  хипотеза, при която вещото лице дава заключение за настъпване на травмите на пешеходеца вследствие на контакт с л.а. „....." и падане на пешеходеца на пътната настилка вследствие на отхвърляне. Сочи, че при тази хипотеза причина за настъпване на произшествието е навлизане на пешеходеца на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. Мястото, на което пешеходецът е навлязъл на пътното платно в посока запад, е улица без изход, граничеща с улица - пешеходна зона. На пътното платно, на което е настъпило произшествието, няма както пешеходна пътека, така и светофарна уредба. Достатъчно условие за ненастъпване на произшествието е било пешеходецът да навлезе и премине платното за движение на място в момент и по начин, когато е било безопасно. Причина за настъпване на произшествието може да е и поведението на водача на л.а. „......" - С.Р.З., който не е възприел своевременно навлизане на пешеходеца на платното за движение. Скоростта на автомобила следва да е била около 17-18кm/h. и е възможно да останат следи по автомобила като забърсване на прах, а при по - висока стойност на скоростта на автомобила в удара е възможно да настъпи напукване на лаковото покритие на автомобила в зоната на контакт. При тази хипотеза, при технически изправен парктроник на автомобила, сензор/сензори в задната част на автомобила следва да засекат присъствие на пешеходец от около дистанция 2 м. от задната част на автомобила. От техническа гледна точка пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме и пропусне/изчака лекия автомобил да премине и така да избегне настъпване на ПТП-то.

Съдът не кредитира заключението по първата авто-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.Т., тъй като то се основава на твърдението на ищеца, че на тротоара по който се движел е имало паркиран автомобил. В заключението се сочи, че от техническа гледна точка, навлизането на платното от К. е било неизбежно, с цел заобикаляне на паркирания автомобил пред дом №.... Доколкото за наличието на такъв автомобил не се събраха доказателства (свидетелят Г. сочи, че на трототара е нямало паркиран автомобил), съдът намира, че това заключение не е обективно.

Съгласно съдебномедицинско удостоверение №62/05.09.2017 г., издадено от д-р Т.Д., при ПТП на 28.08.2017 г. на С.К. било причинено : Контузия на главата. Сътресение на главата; Контузия на гръдния кош и на кръстцово-поясната област; Контузия и охлузвания по дясната ръка и десния крак. Едни от травмите са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 НК, а други разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 НК.

Съгласно заключението по СМЕ, изготвено от вещото лице д.р Д. уврежданията е възможно да са причинени по време и начин така, както е посочено в исковата молба. Те причиняват болки, дискомфорт, неудобства и страдание, но са бързопреходни. По-силни и интензивни са в началните моменти. Сътресението на мозъка оздравява за около 15-20 дни. Във връзка с представени от ищеца медицински документи в заключението се сочи, че С.К. е пролежал в МБАЛ „Медлайн“ по повод на остра лявокамерна недостатъчност –заболяване на сърцето, което няма нищо общо с претърпяната травма на 28.08.2017 г.; заболяването не е в пряка причинноследствена връзка с травмите от ПТП.

В заключението по допълнително назначената СМЕ вещото лице д-р Д. сочи, че травматичните увреждания е възможно да са причинени, както от съприкосновението с автомобила на ответника, така и от падането на пътното платно. Сочи че оздравителния процес е протекъл обичайно, без усложнения. Съдът кредитира заключенията по сме като обективни и неоспорени от страните.

Във връзка с твърденията за изпитвано от ищеца чувство за непълноценност и високи нива на тревожност вследствие на пътния инцидент по делото беше изслушана съдебно-психологична експертиза. В заключението по нея вещото лице Д.Т. сочи, че настъпилият на 28.08.2017г. пътен инцидент се е отразил негативно върху психологичното състояние на С.К., като е засилил личностовите му характеристики и временно е нарушил нормалния му ритъм на живот. Инцидентът обаче според вещото лице не може да бъде разглеждан като първопричина за високото равнище на невротизация, депресивните оплаквания, мрачните предчувствия, понижената самооценка и чувството за непълноценност на К., които са трайно вкоренени психологични характеристики на личността му.

От показанията на свидетеля И. се установява, че след пътния инцидент ищецът среща трудности, когато двамата ходят да добиват дърва-уморява се бързо, вие му се свят и кръста го боли. Свидетелката П. сочи, че след случилото се на 28.08.2017г. ищецът притеснява, когато пресича улица, все още се оплаква, че го болят главата и таза.

Съдът намира, че изпитваните понастоящем здравословни проблеми и високото равнище на невротизация у ищеца, които се установяват от свидетелските показания, не са предизвикани от противоправното поведение на ответника на 28.08.2017г. Този извод се налага от изслушаното заключение по СМЕ, в което е констатирано, че С.К. страда от сърдечно заболяване, което няма общо с травмата претърпяна от него при ПТП и от заключението на вещото лице психиатър.

Съдът като съобрази понесените от ищеца болки и страдания, малката продължителност на проведеното лечение и пълното отзвучаване на травматичните и увреждания (за 15-20дни), настъпили в резултат на ПТП, намира, че справедливо обезщетение по см. на  чл. 52 ЗЗД, като паричен еквивалент за нанесените и неимуществени вреди, е сумата от 1500 лв.

Съгласно разпоредбата на  чл. 113 ЗДвП пешеходците могат да пресичат пътно платно само на обозначени за същото места – пешеходни пътеки, а съгласно чл.114 т.1 ЗДвП им е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Доказателства в подкрепа на твърдението на С.К. в исковата молба, че наличието на паркирано МПС на тротоара, наложило слизането му на пътното платно, не се събраха. От показанията на свидетеля Г. се установява, че на тротоара, на който бил седнал ищеца К. и по който преди това се движел в посока към магазина за строителни материали, е нямало паркиран автомобил. Следователно той е можел да продължи съвсем спокойно движението си по тротоара в избраната от него посока. Вместо това той е навлезнал на платното за движение измежду паркираните автомобили, тръгнал в посока изток/към реката/ без да се огледа на запад/към центъра на града/, при което бил блъснат от управлявания от З. автомобил. Съдът намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на пътния инцидент и затова намира възражението за съпричиняване на вредите за основателно.

Наличието на съпричиняване на резултата от страна на самия увреден следва да се има предвид при отмерването на дължимата обезвреда. Този подход има своето нормативно основание в  чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвиждащ възможност в такава ситуация обезщетението да се намали. Но намаляването не може да е произволно, а трябва да бъде съразмерно с приноса на пострадалия за увреждането. В конкретния случай съдът приема, че С.К. е нарушил чл.114 т.1 ЗДвП, като непосредствено преди възникването на критичната пътна ситуация е слезнал на пътното платно. Определянето наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл. 40 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение по време на движението си назад  непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, са длъжни да осигури лице, което да сигнализира за опасности. Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП са длъжни да избират подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.

При така установеното съдът приема, че поведението на ищеца е в пряка причинна връзка с настъпили вреди, като приноса на ищеца за настъпването им е 1/3, а на деликвента 2/3. В съгласие с възприетото наличие на съпричиняване на вредата по см. на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определеното съотношение на приноса на всеки един от участниците в пътно транспортното произшествие за настъпване на увреждането, обезщетението за неимуществени вреди дължимо на пострадалия С.К. в размер на 1500лв. следва да се редуцира до сумата 1 000 лева.

Съдът намира претенцията за причинени имуществени вреди в размер на 118,78лв. за доказана изцяло. С исковата молба са представени доказателства за закупуване на медикаменти- 77.18 лв., свързани с лечението на нараняванията получени от К. при пътния инцидент. Освен това той е заплатил потребителска такса за болнична помощ 11.60 лв., за издаване и заверка на медицински документи документи- 30.00лв. Разходването на тези средства е в пряка връзка с осъществения от З. деликт.

Ищецът е направил следните деловодни разноски: 204,75лв. ДТ за образуване на делото, 140 лв. депозит за СМЕ, депозит за СПЕ 200лв., адвокатски хонорар 600лв, общо 1144,75лв. В списъка по чл.80 ГПК описва и разноски направени по образуваното изпълнително дело въз основа на обезпечителната заповед, но те следва да му се присъдят по изпълнителното дело /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед частичното уважаване на иска на осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 411, 32лв.

Ответникът е направил следните разноски по делото: адвокатско възнаграждение 580 лв., депозит за СМЕ 140лв., 125лв за АвтТЕ, 350лв. за повторна САвтЕ, общо 1195лв. С оглед частичното отхвърляне на иска на ответника се дължат на осн.чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 766,35лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.Р.З., ЕГН ....., с адрес гр.Ч., ул. ..... №...., да заплати на С.С.К., ЕГН ....., с адрес с.Б., общ. Ч., сумата 1118.78 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на потребителска такса за болнична помощ: 11.60 лв., издаване и заверка на мед.документи- 30.00лв., закупуване на медикаменти- 77.18 лв., както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000.00 лв. /хиляда/, изразяващи се в болки и страдания в резултат на това, че на 28.08.2017 год. около 08.45 ч., при движение на заден ход, с личния си лек автомобил в гр.Чепеларе, на улица „....." №...., С.Р.З., е причинил ПТП, при което С.С.К. бил блъснат и му били причинени сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и на кръстцево-поясната област, контузия и охлузвания по дясната ръка и десния крак, ведно със законната лихва върху сумата от 1118.78 лв. от 28.08.2017 год. до окончателното й изплащане, съдебни разноски в размер на 411,32лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.К. иск по чл.52 вр.с чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за горницата от 1000,00лв. до 3 000,00лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА С.С.К. да заплати на С.Р.З. деловодни разноски по делото в размер на 766,35лв.

Решението е постановено при участието на ЗАД „.....“ АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. ...., район ...., ж.к. ...., бул..... №..., представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И., като трето лице-помагач на ответника С.Р.З..

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Смолянски Окръжен съд.