Решение № 130/01.11.2018г. по гр.д. № 132/2018г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Предявен е от ….” ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “….” № …., представлявано от В.С. срещу ….” ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Ч., ул.“….” №…., представлявано от Д.К. иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца продажната цена на общо 21.95 куб.м. иглолистни трупи първи и втори клас на стойност 3947.04лв. с вкл. ДДС, съобразно фактура №1000002231/16.03.2018г., издадена във връзка с Договор за продажба от 16.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /27.06.2018г./ до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен на 16.03.2018г. договор с ответното дружество, „….“ ЕООД е продало общо 21.95куб.м. иглолистни трупи първи и втори клас на стойност 3947.04лв. с вкл. ДДС, за което била съставена фактура №1000002231/16.03.2018г. Фактурата била получена без възражение, а цената следвало да се плати веднага чрез банков превод. Въпреки проведените разговори с ответника и изпратената нотариална покана, ищецът твърди, че до настоящия момент вземането не е погасено. Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи. Претендират се и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща представител. Депозирана е молба – становище.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представена и приета по делото фактура №1000002231/16.03.2018г. на посочената дата „…..“ ЕООД, в качеството си на доставчик, е начислило  на „…..“ ЕООД, в качеството на получател сумата от 3947.04лв., представляваща стойността на описаната във фактурата стока, а именно: 2.34 куб.м. иглолистни трупи бор FSC 100% I клас; 3.79 куб.м. иглолистни трупи бор FSC 100% II клас; 9.26 иглолистни трупи см, ела FSC 100% I клас; 6.56 иглолистни трупи см, ела FSC 100% II клас. Посоченият падеж във фактурата е 16.03.2018г.

От приетата по делото нотариална покана се установява, че „……“ ЕООД е отправило изявление до „…..“ ЕООД, че съгласно направените между страните уговорки е следвало цената на закупените 21.95 куб.м. иглолистни трупи първи и втори клас на стойност 3947.04лв., с вкл. ДДС, във връзка с които е издадена фактура №1000002231/16.03.2018г., да бъде заплатена незабавно с преводно нареждане. С оглед липсата на плащане ищецът е предоставил 7-дневен срок от датата на получаване на поканата ответникът да погаси задълженията си. Поканата е получена на 05.06.2018г. от представляващия „……“ ЕООД.

С молба-становище вх. №2688/11.10.2018г. „……“ ЕООД представя доказателства за заплатени задължения по настоящото дело, които са в размер на 3947.04лв. Излага, че с банков превод от 10.09.2018г. ответникът е изплатил на ищеца дължимата по фактура №1000002231/16.03.2018г. цена и претендираната по иска като главница сума в размер на 3947.04лв. Посочено е също, че оттегля иска за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане /10.09.2018г./. С оглед обстоятелството, че сумата е заплатена след датата на завеждане на исковата молба претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи в процеса наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба, по силата на което е извършил доставка на фактурираните стоки, както и че е настъпила изискуемостта на задължението по фактурата.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения – заплащане на продажната цена.

В настоящия случай ответникът по никакъв начин не оспори фактическите твърдения на ищеца, нито релевира възражения срещу правните му доводи нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг. от чл.175 ГПК презюмира извод за основателност на иска.

Независимо от горното, видно от депозираната от ищеца молба вх. №2688/11.10.2018г., ведно с приложено платежно нареждане от 10.09.2018г., с посочено основание за плащане – фактура №2231/16.03.2018г., исковите задължения са заплатени изцяло от ответника в полза на ищеца в хода на съдебното производство. Последното от своя страна следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което иска следва да бъде отхвърлен, единствено на това основание.

Що се отнася до направените изявления в молбата-становище с вх. № 2688/11.10.2018 г. на ЧлРС, настоящият състав намира за необходимо да изложи, че независимо от формулирането от страна на ищеца, че оттегля иска за заплащане на законна лихва, същото не следва да бъде квалифицирано по чл. 232 ГПК. Това е така, тъй като законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на задължението се явява законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето, че за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца. Същата не се явява иск. В тази връзка не следва съдът да прекратява делото на основание чл. 232 ГПК в тази част, а обстоятелството, че ищецът не поддържа искането си за присъждане на законна лихва единствено следва да бъде съобразено с крайния съдебен акт. В случая съдът съобразява, че процесуалният представител адв. М. е упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК /л.6/.

По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска разноски се следват в полза на ищеца. В чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано изключението от правилото на ал.1 – когато ответникът с извънпроцедуалното си поведение не е станал причина за делото и признае иска, ищецът няма да има право на разноски от него. Когато с поведението си преди делото ответникът е станал повод за образуването му и когато материалното притезание на ищеца съдът прецени като основателно, но само поради обстоятелства, възникнали в хода на производството намали или отхвърли иска, разноските отново ще се определят по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК /така и Определение №511/29.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №1499/2013г., IV г.о.; Определение №149/22.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №3/2012г., I г.о и др; така и Определение от м.09.2013г. по в.т.д. №1729 по описа на ВОС за 2013г. и др./.

Обратното би означавало ищецът да бъде натоварен с разноски, които е бил длъжен да направи, за да защити накърнените си права, които разноски обаче да не може да получи обратно от неизправната страна, респективно би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Такова разбиране напълно противоречи на принципите на ГПК и на разбирането на настоящия съдебен състав.

Съобразно чл.68, б. „а” ЗЗД паричните задължения са носими, поради което неплащането на падежирало и изискуемо парично задължение на ответника към ищеца при образуване на делото е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е предизвикал съдебното производство.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ответника е съзнавал дължимостта на процесната сума, видно от получена на 05.06.2018г. нотариална покана. При тези данни в контекста на гореизложеното съдът приема за несъмнено недобросъвестното поведение на ответника при образуване на делото, което има за крайна последица понасяне на направените от ищеца разноски в процеса, а именно в размер на 758лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса - 158лв. и заплатено адвокатско възнаграждение -600лв. Видно от платежно нареждане /л.4/ ищецът е внесъл общо 203лв., с посочено основание държавна такса за образуване на дело и обезпечение. Горницата над дължимата такса от 158лв. за образуване на делото е надвнесена. По арг. от чл.22 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса по молба за обезпечение на висящ иск не се дължи. Като надвнесена същата подлежи на връщане по реда на чл.4б от ЗДТ и не следва да се поставя в тежест на ответника.

 Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на “....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “.....” № ..., представлявано от В.С. срещу “....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. “.....” №...., представлявано от Д.К. с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца продажната цена на общо 21.95 куб.м. иглолистни трупи първи и втори клас на стойност 3947.04лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и четири ст./, с вкл. ДДС, съобразно фактура №1000002231/16.03.2018г., издадена във връзка с Договор за продажба от 16.03.2018г., на осн. чл.235, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА “.....” ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. “......” №....., представлявано от Д.К. да заплати на “......” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “......” № ....., представлявано от В.С., сумата от  758лв. /седемстотин петдесет и осем лева/– разноски пред ЧлРС, по арг. от чл.78, ал.1 ГПК и арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Смолянски окръжен съд.