Неприсъствено решение № 138/21.11.2018г. по гр.д. № 184/2018г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от “.......” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “....” № ...., ет...., ап...., представлявано от Й.Г. срещу “....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.Ч., ул. “....” №...., представлявано от Д.К. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 392лв. /седем хиляди триста деветдесет и два лева/, представляваща дължима сума, на отпаднало основание, предвид развалянето на договор за изработка, във връзка, с който е издадена фактура №8887/12.01.2018г., съгласно споразумение от 26.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /23.08.2018г./ до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Първо по делото заседание е проведено на 06.11.2018г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен неформален договор от 11.01.2018г. с ответното дружество, „....“ ЕООД е поело задължението да добие и изработи дървен материал от бук с дебелина 9см. и ширина свободен размер без сърцевина срещу възнаграждение от 7392лв., заплатена авансово на същата дата. Твърди, че за преведената сума ответното дружество издало фактура №8887/12.01.2018г. на стойност 7 392лв., с включен ДДС. Впоследствие между страните е сключен формален договор за изработка на 30.05.2018г. Излага се, че въпреки многократното даване на възможност за изпълнение на задължението от страна на „....“ ЕООД, предвид невъзможността това да бъде направено съконтрахентите сключили на 26.06.2018г. споразумение, с което ответникът се задължава в срок до 02.07.2018г. да възстанови по банкова сметка на ищцовото дружество авансово платената сума в размер на 7392лв. Ищецът твърди, че до настоящия момент вземането не е погасено. Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по 79, ал.1 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 1670.68лв, от които 295.68лв. заплатена държавна такса за образуване на делото пред РС –Чепеларе, 40лв. -държавна такса за образуване производство по чл.390 ГПК пред РС – Ш., 5лв. – издаване на обезпечителна заповед и 1330лв. заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство и обезпечителното такова. Сумата от 156лв., представляваща 66лв. – такса ЧСИ и 90лв. – квартирни не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника, доколкото първата се явява разноски по налагане на допуснатото обезпечение, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/, а втората по съществото си е извън предметния обхват на чл.78 ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. “....” №....., представлявано от Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на “.......” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “....” № ...., ет....., ап....., представлявано от Й.Г. сумата от 7 392лв. /седем хиляди триста деветдесет и два лева/, представляваща дължима сума, на отпаднало основание, предвид развалянето на договор за изработка, във връзка, с който е издадена фактура №8887/12.01.2018г., съгласно споразумение от 26.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /23.08.2018г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, ул. “....” №...., представлявано от Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на “.......” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “....” № ..., ет...., ап...., представлявано от Й.Г. сумата от 1670.68лв /хиляда шестстотин седемдесет лева и шестдесет и осем ст./, представляваща разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.