Решение № 49/12.04.2018 г. по АНД № 34/2018 г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от „….." ЕООД-гр.Смолян, жалба против Наказателно постановление № 22/26.01.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"-гр.Пловдив,  с което  на основание чл.200, ал.1. т. 1, б."а" от Закона за водите(ЗВ) му е наложена имуществена санкция в размер на 150  лева за извършено нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите. Жалбоподателят моли санкционният акт да бъде отменен, поради допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което излага допълнителни  доводи за отмяна на  наказателното постановление.

Ответникът по жалбата Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"-гр.Пловдив, редовно призован, в съдебно  заседание се представлява от юрисконсулт Н.Г., която моли жалбата да бъде отхвърлена.

РП Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните доводи, въз основа на  писмените и гласни доказателства, събрани по делото,  от  фактическа страна  съдът намира за установено следното:

На 02.06.2017 г. И.М.К., младши експерт в Дирекция „Контрол" в БД ИБР, ИРМ-Смолян, и E.M.главен експерт в Дирекция „Контрол" в БД ИБР, ИРМ -Смолян, свидетели по делото, извършили проверка на КЕИ", намиращ се в местността „", в землището на с.З., общ.Ч., извън границите на населените места. Констатирали, че „" ЕООД гр.С. водовзема за обществено питейно-битово водоснабдяване на населението на с.З. от този извор, че водите от него се извеждат чрез етернитови тръби с диаметър 100 мм и 80 мм и дължина около 1600 м. до стоманобетонен резервоар с обем около 200 куб.м, намиращ се над с. З., след което се разклоняват за водоснабдяването на населението му. Проверката била извършена предвид служебно известната за проверяващите информация, че „…." ЕООД гр.С. не притежава разрешително за водовземане съгласно чл. 44, ал.1 ЗВ, че издаденото през 2000 г. разрешително за водовземане е с изтекъл срок на валидност в края на 2004 г.

Констатираното нарушение е обективирано в Констативен протокол № СМ-177/02.06.2017 г. Той бил изпратен до жалбоподателя с писмо изх.№ПО-02-29/15.08.2017 г. на БД ИБР. Със същото писмо управителят на „..." ЕООД гр Смолян М.Н.бил поканен да се яви на 30.08.2017 г. в офиса на БД ИБР в гр.Смолян, за да му се състави АУАН във връзка с констатираното нарушение. Управителят на дружеството жалбоподател не се явил, поради което мл.експерт К. съставил в присъствието на колежката си М. в негово отсъствие Акт за установяване на административно нарушение № 166/30.08.2017г. срещу „..." ЕООД гр.Смолян за това, че при извършена проверка 02.06.2017 г., е констатирано, че водовзема за обществено питейно-битово водоснабдяване на населението на с.З. от КЕИ „...", намиращ се в поземлен имот в местността „...", в землището на с.З., общ. Ч., обл.С. извън границите на населените места и селищните образования чрез етернитови тръби с диаметър 100 мм и 80 мм и дължина около 1600 м., посредством които водите от ... достигат до стоманобетонен резервоар с обем около 200 куб.м, намиращ се над с.З., след което се разклоняват за водоснабдяването на населението му без да притежава разрешително за водовземане, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" –нарушение на чл. 44, ал.1 ЗВ.

Актът бил предявен на управителя на дружеството жалбоподател на 14.09.2017г. в сградата на последното в гр.Смолян от актосъставителя, в присъствието на свидетелката М.. М.Н. го подписал и получил копие от него. Срещу АУАН било депозирано писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1. т. 1, б."а" ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150  лева за извършено нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество – неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН,  съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установяване на административното  нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели да невъзможност за жалбоподателя  да организира защитата си.

Съгласно чл.44 ал.1 ЗВ разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1. в случаите по чл. 43, ал. 2; 2. за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.  Съгласно чл.44 ал.2 ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл.50 и сл. от ЗВ и нарочна наредба е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.

В ЗВ е дадена легална дефиниция на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (§1 ал.1 т.7); "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност(§1 ал.1 т.14); "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи (§1 ал.1 т.34).

В случая съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се кредитират показанията на свидетелите К. и М.. Те са констатилрали обстоятелствата по водовземането на води от воден обект КЕИ „...", намиращ се в поземлен имот в местността „...", в землището на с.З., общ.Ч.е, обл.С., наличието на етернитови тръби с диаметър 100 мм и 80 мм и дължина около 1600 м., посредством които водите от ... достигат до стоманобетонен резервоар с обем около 200 куб.м, намиращ се над с.З., че се разклоняват за водоснабдяването на населението му, т.е. за питейно-битови цели. Дружеството жалбоподател не оспорва обстоятелството, че извършва тази дейност без съответно разрешително за водовземане и не ангажира доказателства оборващи тези констатации на АНО.

Правилно за извършеното нарушение на „..." ЕООД гр.С. на осн.чл.200 ал.1 т.1 б.а ЗВ е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 150 лв.Съгласно тази разпоредба с глоба, съответно имуществена санкция от 150 лв. до 1000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 л на секунда.

„..." ЕООД гр.С. е подало заявление на 09.08.2017 г. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"-гр.Пловдив за снабдяване с разрешително за водовземане от въпросния КЕИ. Тъй като обаче не са изпълнени указанията за комплектоване на заявлението с необходимия набор от документи, дружеството е уведомено, че на осн.чл.61 ал.3 ЗВ процедура за издаване на разрешително няма да бъде открита. Така установеното потвърждава извода за липса на разрешително за водовземане от въпросния КЕИ към 02.06.2017 г. Видно от разрешително за водоползване №0350/13.06.2001г. на МОСВ „..." ЕООД гр.С. е имало право да водоползва от КЕИ „..." до 30.12.2004 г.

Съдът не споделя и довода на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като  АУАН не е съставен в присъствие на законния му представител. Съгласно чл.40 ал.2 ЗАНН, когато извършителят е известен и след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя в негово отсъствие, а видно от копието на самия акт и свидетелските  показания  М.Н. не се е явил при актосъставителя на 30.08.2017г., въпреки че е бил надлежно поканен. Актът му е бил  предявен и той го е подписал на 14.09.2017 г., т.е. имал е възможност  да изложи лично пред актосъставителя своите възражения, да придобие непосредствена представа за какво нарушение се „повдига обвинение” на  дружеството, което представлява.

Съдът не споделя и второто възражение в жалбата, че липсва пълно и точно описание на нарушението. В състава на чл. 44 ал.1 от ЗВ не се съдържа количество на ползвана вода за секунда, поради това и непосочването на ползваната вода за секунда, в акта и в НП, не е нарушение по чл. 42 т.4 и на чл. 57 ал.1, т.5 предл.I-во от ЗАНН. Нормата на чл. 44, ал.1 от ЗВ гласи: "Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на ЗЗБ и в случаите по чл.58 ал.1, т. 1 и т.2 от ЗВ". В НП се съдържат мотиви, че не е налице нито едно от трите изключения, въведени в точки 1, 2 и 3 на чл. 44 ал.1 от ЗВ. Трите изключения, които не изискват разрешителен режим, реално и не са налице в случая, защото чл. 43 ал.2 от ЗВ е за водовземане до 10 куб.м. от физически лица, за ползване на системи за отопление и/или охлаждане, използващи като първичен енергиен източник енергия на подземнитводи с изключение на минералните води. Второто изключение е за защита при бедствия, която хипотеза също не е налице, т.к. няма индиция водоползването от процесните извори да е свързано с бедствие. И третото изключение е за модернизиране на инсталации и за ползване на води за строителен обект, която хипотеза също не е приложима в случая.

На юридическо лице се налага санкция от 150 до 1000лв., ако ползва вода без основание до 1 л. на секунда. При ползване на количество над един литър на секунда, санкциите са по-високи. В акта и НП действително не е посочено какъв е дебита на секунда от процесния естествен извор. Но предвид това, че е наложен минималния размер санкция, ако дебита е над 1 л. на секунда би се стигнало до по-висок размер санкция. С налагането на такава в минимален размер на осн.чл.200 ал.1 т.1 б.а ЗВ не се влошава положението на административнонаказаното дружество и по никакъв начин не се осуетява осъществяването на правото му на защита.

Наказателното постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22/26.01.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"-гр.Пловдив,  с което  на основание чл.200, ал.1. т. 1, б."а" от Закона за водите на „...." ЕООД ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.... №..., представлявано от управителя М.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 150  лева за извършено нарушение по чл.44, ал.1 Закона за водите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от  съобщаването му на страните пред Административен съд Смолян.