Решение № 53/17.04.2018 г. по АНД № 36/2018 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба предявена от С.С.Д., ЕГН ...., с адрес гр.С., ул. „....” №..., вх.... ет...., ап.... против наказателно постановление № 17-0373-000424/17.11.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Смолян, РУ – гр.Чепеларе, с което, на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В жалбата си, въззивникът оспорва фактическата обстановка, посочена в АУАН и възприета в НП. Твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Навежда, че не е налице правно единство между цифровата и словесната квалификация на нарушението. По тези съображения моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.. По същество моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

РП не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Р.С. и свидетелите по акта – В.Д. и А.С.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и доказателства, представени от въззивника.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.11.2017г., в 13.30ч. в Община Чепеларе, на път Втори клас №86-74+500 км., посока на движение гр. Смолян – гр. Пловдив жалбоподателят управлявал състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил „Мерцедес Арктос 2544 Л”, с рег. № .... и ремарке за товарен автомобил „Шмитц ЗПР18Л77”, с рег. № ...., двете собственост на  „....” ЕООД, ЕИК ...., с адрес гр.С.. Същият бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – св. С., Д. и С.. В хода на проверката било установено, че не е залепен валиден винетен стикер на предното стъкло на автомобила. Имало такъв, който бил с изтекъл срок. След конкретно поставен въпрос дали има закупена винетка, водачът не отговорил нищо, а започнал да се държи грубо. Въззивникът не е представил винетка на АНО нито към момента на проверката, нито впоследствие. При така установените факти, св. С. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, от гласните доказателства, приобщени към делото, както и от ангажираните такива от въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление НП 17-0373-000424/17.11.2017г.  е издадено от компетентен орган - от Началника РУП към ОДМВР Смолян, РУ – гр.Чепеларе, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В АУАН и НП са цитирани както разпоредбите, сочещи дължимото поведение от водачите на МПС, които въззивникът е нарушил, така и правното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Не се установява соченото от въззивника несъответствие между цифрова и словесна квалификация на нарушението.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно, въз основа на констатираните факти, административнонаказващият орган е приложил материалния закон.

Безспорно установено е по делото, че на посочената в НП дата и час жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП като е управлявал състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил „Мерцедес Арктос 2544 Л”, с рег. № .... и ремарке за товарен автомобил „Шмитц ЗПР18Л77”, с рег. № ...., извън населено място, а именно по републиканската пътна мрежа /обстоятелство, което не се оспорва от въззивника/, без да е заплатил винетна такса. Горното е установено след констатация от контролните органи, че липсва залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила валиден винетен стикер и вследствие непредставяне на доказателства за закупуването му или навеждане на такива твърдения. Винетен стикер или доказателства за наличието на такъв до момента на издаване на наказателното постановление, а и впоследствие не са представени пред контролния орган.

Възражението, което се навежда от жалбоподателя, че АНО не е преценил правилно обстоятелствата и неправилно е наложил наказание за неплатена винетна такса се преценява от съда като неоснвателно такова.

На първо място, не се спори, че валиден винетен стикер нито е представен по време на проверката, нито че е представен впоследствие пред контролния орган. Това е от съществено значение дотолкова - доколкото предвид липса на данни за закупен винетен стикер, каквито могат да бъдат предоставени единствено и само от самия жалбоподател, правилно АНО е ангажирал отговорността за незаплатена винетна такса, а не за незалепен винетен стикер.

На второ място, независимо, че се установява кореспонденция между МПС с рег. № ..... и такова с рег. № .... /от представена справка от АНО - л.41 и представените от въззивника доказателства - л.55, 56/, то от представената в с.з. квитанция за винетен стикер, с наведени твърдения, че е закупен преди проверката, ясно се установява, че периода на валидност на винетката е от 30.10.2017г. до 06.11.2017г. Проверката е извършена на 09.11.2017г., поради което горното се явява неотносимо към предмета на делото.

Съдът намира, че в случая не следва да се прилага и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава от останалите случаи от този род. Касае се за формално нарушение, при което независимо от отсъствието или липсата на вредоносен резултат се засягат в съответната степен обществените отношения, които се гарантират от конкретната правна норма, с оглед на което не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Като съобрази, че за нарушението е предвиден твърд размер на санкцията, съдът констатира,  че не следва да обсъжда размера на наложеното административно наказание.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0373-000424/17.11.2017г.на Началник РУП към ОДМВР Смолян, РУ – гр.Чепеларе, с което на С.С.Д., ЕГН ...., с адрес гр.С., ул. „....” №..., вх.... ет...., ап...., на основание чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –Смолян по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.