Решение № 57/19.04.2018 г. по АНД № 52/2018 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е образувано по жалба на „......“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „……“ №…., представлявано от управителя М.Н. против наказателно постановление №36/13.02.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“– гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

В подадената до съда жалба се оспорва законосъобразността на издаденото НП с твърдението, че са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. До съда се адресира искане НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозира писмено становище.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Г., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св. И.К. и свидетелката при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – Е.М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, както и представените писмени доказателства в хода на делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 02.06.2017г. св. И.К. – мл. експерт в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“, ИРМ-Смолян и св. Е.М. – гл. експерт в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“, ИРМ-Смолян извършили проверка в местността „…” в землището на с.З., общ.Ч., обл.С.. В хода на проверката е установено, че „….“ ЕООД, гр.С., ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.Н., водовзема за обществено питейно-битово водоснабдяване на населението на с.З. от КЕИ „…..“, намиращ се в поземлен имот, в местността „….“, в землището на с.З., общ.Ч., обл. С. извън границите на населените места и селищните образования, без да има това право, доколкото не притежава разрешително за това, издадено от Директора на БД "ИБР". Установено е, че водите от извора чрез етернитови тръби с диаметър 80мм и дължина около 1000м. достигат до стоманобетонен резервоар с обем около 250 куб.м., намиращ се над с.З., след което се разклоняват за водоснабдяване на населението му. Констатираното е обективирано в КП №СМ-179/02.06.2017г. Във връзка с горното, до "…." ЕООД, гр.С. е изпратена покана с изх.№ ПО-02-29/15.08.2017г., получена на 18.08.2017г., с която на последното е указано мястото, датата и часа, на които следва да се яви представляващия дружеството или упълномощено от него лице, с цел съставяне на актове по ЗАНН. Посочено е още, че при неявяване, актовете ще бъдат съставени на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, в негово отсъствие. Така, на 30.08.2017г., поради неявяване на представител на въззивника, св.К. съставил на дружеството АУАН за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите, в негово отсъствие. На 14.09.2017г. АУАН е придявен и връчен лично на управителя на дружеството. Депозирано било писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 36/13.02.2018г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл.201, ал.2 ЗВ, а АУАН е съставен от оправомощено за целта лице, видно от представен препис на Заповед №РД-03-96/25.07.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, като в хода на същото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпроса за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административнонаказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

 Съдът счита, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи фактическата обстановка, установена с АУАН и възприета в НП.

Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1/ в случаите по чл. 43, ал. 2; 2/ за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3/ в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл.44 ал.2 ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл.50 и сл. от ЗВ и нарочна наредба е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.

В ЗВ е дадена легална дефиниция на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (§1 ал.1 т.7); "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност (§1, ал.1, т.14); "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи (§1 ал.1 т.34).

Установява се по делото, че „…" ЕООД гр.С. е подало заявление вх. №РР-01-27/09.08.2017г. по описа Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"-гр.Пловдив за снабдяване с разрешително за водовземане от процесния КЕИ. Тъй като обаче не са изпълнени указанията за комплектоване на заявлението с необходимия набор от документи, дружеството е уведомено, че на осн.чл.61, ал.4 ЗВ процедура за издаване на разрешително няма да бъде открита.

Въззивникът не оспорва, че при извършена проверка на 02.06.2017г. „….“ ЕООД, гр.С., ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.Н., е водовземало за обществено питейно-битово водоснабдяване на населението на с.З. от КЕИ „……“, намиращ се в поземлен имот, в местността „…..“, в землището на с.З., общ.Ч., обл.С. извън границите на населените места и селищните образования, както и че водите от извора чрез етернитови тръби с диаметър 80мм и дължина около 1000м. достигат до стоманобетонен резервоар с обем около 250 куб.м., намиращ се над с.З., след което се разклоняват за водоснабдяване на населението. Не е спорно и това, че последният е нямал разрешително за водоснабдяване.

Горното се установява и от събраните в хода на делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К. и М., които съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи, като изводът за липса на разрешително за водовземане от въпросния КЕИ към 02.06.2017г. се потвърждава от представената преписка във връзка с подадено заявление за снабдяване с такова от страна на въззивника.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, настоящият състав намира, че не са налице и твърдените от въззивника съществени нарушения.

Съгласно чл.40 ал.2 ЗАНН, когато извършителят е известен и след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя в негово отсъствие, а видно от копието на самия акт и свидетелските показания Н. не се е явил при актосъставителя на 30.08.2017г. в БД „ИБР“ –изнесено работно място, находящо се в гр.С., ул. „…..“ №…., въпреки че е бил надлежно поканен. Актът му е бил предявен и той го е подписал на 14.09.2017г., т.е. имал е възможност да изложи лично пред актосъставителя своите възражения, да придобие непосредствена представа за какво нарушение се „повдига обвинение” на дружеството, което представлява.

Съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН сред реквизитите на АУАН не се предвижда посочване място за издаването му, поради което възражението на въззивника в тази насока е неоснователно.

Съдът не споделя и второто възражение в жалбата, че липсва пълно и точно описание на нарушението. След като е установил правнозначимите за това административно производство факти, АНО правилно ги е субсумирал под хипотезата на чл.44, ал.1 ЗВ.

В състава на чл. 44, ал.1 от ЗВ не се съдържа количество на ползвана вода за секунда, поради това и непосочването на ползваната вода за секунда, в акта и в НП, не е нарушение по чл. 42 т.4 и на чл. 57 ал.1, т.5 предл.I-во от ЗАНН. Нормата на чл. 44, ал.1 от ЗВ гласи: "Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на ЗЗБ и в случаите по чл.58 ал.1, т. 1 и т.2 от ЗВ". В НП се съдържат мотиви, че не е налице нито едно от трите изключения, въведени в точки 1, 2 и 3 на чл. 44 ал.1 от ЗВ. Трите изключения, които не изискват разрешителен режим, реално и не са налице в случая, защото чл. 43 ал.2 от ЗВ е за водовземане до 10 куб.м. от физически лица, за ползване на системи за отопление и/или охлаждане, използващи като първичен енергиен източник енергия на подземнитводи с изключение на минералните води. Второто изключение е за защита при бедствия, която хипотеза също не е налице, т.к. няма индиция водоползването от процесните извори да е свързано с бедствие. И третото изключение е за модернизиране на инсталации и за ползване на води за строителен обект, която хипотеза също не е приложима в случая.

Действително, съгласно чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ на юридическо лице се налага санкция от 150 до 1000лв., ако ползва вода без основание до 1 л. на секунда. При ползване на количество над един литър на секунда, санкциите са по-високи.

В случая следва да се съобрази това, че видно от свидетелските показания АНО е нямал възможност да установи количеството, с което се водовзема /така св.К. и М./.

Въпреки това, с оглед изложеното по–горе, дори и непосочването на количеството вода да представлява нарушение, то същото не е сред съществените такива, доколкото не ограничават правото на защита. Това е така, защото не съществува такъв вариант, в който определеното от АНО количество на водовземане да е такова, което да освободи въззивника от административнонаказателна отговорност. В тази връзка, при липса на данни, правилно АНО е приел най-благоприятното за жалбоподателя положение, а именно, че е налице водоползване до 1л. на секунда.

Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, намаляване на замърсяването на водите. ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Нарушението е формално, такова на простото извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. Деянието накърнява обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на имуществената санкция се постигат целите на ЗВ. Нарушението в конкретния случай е извършено от дружество, което масово използва различни водоизточници, което разкрива значително по-висока степен на обществена опасност.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт, по които да има влязло в сила НП/, с оглед на което административно наказание определено в минималния размер, визиран в разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36/13.02.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“– гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите на „......“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„…..“ №…, представлявано от управителя М.Н. е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Смолян.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.