Решение № 61/26.04.2018 г. по АНД № 53/2018 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

 

Производството е образувано по жалба на „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., х-л …, представлявано понастоящем от К.К. против наказателно постановление № 253951-F288281/15.03.2017г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални усторойства, във вр. чл.118, ал.4, т.1 във вр. чл.118, ал.5 от ЗДДС.

В депозираната до съда жалба се излагат доводи за необоснованост на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че договорът за поддръжка на фискалното устройство с инд. № на ФУ … и № на ФП … изтича на 10.01.2017г. в 23часа и 59 минути. На 11.01.2017г. въззивникът сключил нов договор за поддръжка на същото устройство, който договор веднага влизал в сила, за което има издадено свидетелство и фактура, като на същата дата е извършен и превод към поддържащата фирма. Регистрацията в НАП за промяна на данни за процесното фискално устройство е извършена на 17.01.2017г. Моли се за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от управителя К.. Поддържа изложеното в жалбата, като уточнява, че неизпълнението на поддържащата фирма да отрази промените в НАП не може да се вмени във вина на дружеството – жалбоподател.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

РП – Чепеларе, редовно уведомена не изпраща представител.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетел актосъставителят – св. К. и свидетелите по акта – М. и Р.. Приобщени са по делото и материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 13.01.17г. в 22.30ч. e извършена проверка от св. К. – гл. инспектор по приходите в отдел „Оперативни проверки” при ТД на НАП – Б., заедно с неговия колега С. – инспектор по приходите при ТД на НАП– П., офис „…“ в обект ресторант „…”, находящ се в к.к. П., хотел „…”, стопанисван от „…” ЕООД. В хода на проверката било установено, че наличното в обекта фискално устройство /ЕКАФП/ „…”, ФУ №…, ФП №… няма сключен действащ писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана в БИМ сервизна фирма. Предоставеният договор за техническо обслужване при проверката е с „…” ООД, със седалище и адрес гр.П., ул. „…” №… №SC031607110003 от 11.07.2016г. и е валиден до 10.01.2017г. Установено било от проверяващите, че към момента на проверката фирмата няма сключен нов договор и че новият договор е сключен и влязъл в сила на 17.01.2017г. За нарушение на чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл.118, ал.5 от ЗДДС на дружеството бил съставен АУАН № F288281/19.01.2017г, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Наказателно постановление № 253951-F288281/15.03.2017г. е издадено от компетентен орган- Зам. директорът на Дирекция на ТД на НАП гр.Пловдив, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г. същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение.

Безспорно по делото се установява от представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания, че на 13.01.17г. в 22.30ч. при извършена проверка от длъжностни лица при ТД на НАП в обект ресторант „…”, находящ се в к.к. П., хотел „…”, стопанисван от „…” ЕООД контролните органи констатирали, че за наличното в обекта фискално устройство /ЕКАФП/ „…”, ФУ №…, ФП №… няма данни да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана в БИМ сервизна фирма. Предоставеният договор за техническо обслужване с „…” ООД, със седалище и адрес гр.П., ул. „…” №… №SC031607110003 от 11.07.2016г. е бил валиден до 10.01.2017г. Проверяващите изрично са обърнали внимание и са попитали представляващия към него момент „…” ЕООД защо договора за сервизно обслужване на едното фискално устройство е изтекъл. Отговорът на последния бил, че не знае и че ще попита сервизната фирма.

Безспорно е и обстоятелството, че едва на 17.01.2017г. е отразен в НАП сключеният нов договор за сервизно обслужване и че е имало предупреждение на изкараните фискални бонове за 15.01.2017г. и 16.01.2017г., по смисъла на чл.49, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства.

Установява се от материалите по преписката, че един ден след образуване на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН, въззивникът подава възражение, с което представя пред контролния орган Сервизен договор №SC031701110002 от 11.01.2017г. с период на договора 10.01.2017г. до 10.06.2017г., Свидетелство за регистрация на фискално устройство, Фактура №3000001796/11.01.2017г. и платежно нареждане по проф. ф-ра №ОS031701090001/09.01.2017г.

При така установената фактическа обстановка, в АУАН и НП е посочено, че за наличното в обекта фискално устройство /ЕКАФП/ „…”, ФУ №…, ФП №… няма сключен действащ писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана в БИМ сервизна фирма. Посочено е още, че към момента на проверката фирмата няма сключен нов договор и че новият договор е сключен и влязъл в сила на 17.01.2017г.

Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства „При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД“.

Тоест, цитираната разпоредба предвижда лицата по чл.3 да имат „сключен писмен договор“. В случая АНО е добавил същият да е и „действащ“. Не е ясно откъде АНО извежда, че въззивникът няма нов договор и че новият е „сключен“ и „влязъл в сила“ на 17.01.2017г. В тази връзка не са обсъдени представените от дружеството доказателства, които сочат на сключен договор от 11.01.2017г. и защо същите не са приети. На какво основание АНО приравнява липсата на отразяване на новия договор в НАП на липса на такъв.

В случай на съмнение от страна на наказващия орган, че писмените документи са съставени за целите на производството, то същият е следвало да изследва спорните обстоятелства, на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, а не директно да издава НП.

В тази връзка, настоящият състав намира за необходимо да изложи, че действително не може да се направи кореспонденция между представеното платежно нареждане и Фактура №3000001796/11.01.2017г., доколкото не е представена проф. ф-ра №ОS031701090001/09.01.2017г., цитирана в платежното. Интересен е и въпросът защо тези документи не са представени своевременно, предвид, че на 13.01.2017г. проверяващите изрично са обърнали внимание на управителя, че договора е изтекъл. Констатира се и че датата, от която „…“ ООД поема техническото обслужване на фискалното устройство, предхожда датата, на която е сключен договора.

Горното, обаче, дава основание за изследване на спорните обстоятелства със събиране на допълнително такива в хода на административнонаказателното производство. Обратното би довело до необоснованост на НП.

Във връзка с изложеното, настоящият състав намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството АНО е допуснал нарушение на материалния закон, като е посочил изискване за сключен „действащ“ писмен договор, което не се предвижда в диспозицията на правната норма. Още повече, че с оглед основни принципи в правото договорът се счита сключен на 11.01.2017г.

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, между фактическо описание на нарушението, посочения като нарушен материален закон и правното основание, въз основа на което се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице следва да съществува единство. С оглед гарантиране правото на защита на нарушителя в двете фази на административнонаказателното производство е необходимо да съществува тъждество между фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП и диспозицията на нарушената правна норма.

Подобно единство и тъждество в настоящия случай липсва, поради което,остава неясна волята на АНО за кое конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника - за това, че въззивника няма писмен договор или за това, че същият не е действащ/не е отразен в НАП.

Тежестта на доказване при оспорване на наказателни постановления е на наказващия орган. Именно той следва с всички допустими доказателствени средства да докаже както извършването на нарушението, така и авторството на лицето. Постановеният съдебен акт не може да бъде основан на предположения. Ако изложените в АУАН и НП обстоятелства не бъдат доказани, какъвто е настоящия случай по отношение на нарушението описано в НП, съдът следва да отмени НП поради недоказаност на административното нарушение.

Независимо от това, дори и да се приеме за доказано твърдяното от АНО нарушение, според съда деянието, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззвинка представлява маловажен случай на административно нарушение. В конкретния случай са били налице предпоставките на закона за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С неприлагането й се е стигнало до издаване на незаконосъобразен санкционен акт. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. Ако се приеме, че договорът е сключен на 17.01.2017г., то горното е извършено четири дни след проверката, като два от тях са почивни такива.

Поради изложените съображения, съдът счита че издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 253951-F288281/15.03.2017г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., х-л …, представлявано от К.К. е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални усторойства, във вр. чл.118, ал.4, т.1 във вр. чл.118, ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Смолян.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.