Решение № 133/08.11.2018 г. по АНД № 133/2018 г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от С.Й.М. ЕГН: …, с постоянен адрес: гр.Г.О., ул…. № …, ет…., против електронен фиш серия К №2019335, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,т.2 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателката моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради допуснати процесуални нарушения в хода на производството.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание.

РП Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К №2019335 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу С.Й.М., за това, че на 25.01.2018 г.   в   15:56 часа в   гр.Чепеларе на улица "Беломорска", до входа за Съюза на българските автомобилисти е управлявала лек автомобил „КИА СОРЕНТО“ с рег.№… в посока от град Смолян към гр.Пловдив със скорост 62 км.ч., при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 12 км.ч., нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1,т.2 ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M № 617. Видно от клип №1231, радар 617 от 25.01.2018г., направен в 15:56ч, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил „КИА СОРЕНТО“ с рег.№……. се е движил с измерена скорост 65 км.ч. От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподатката С.Й.М.

От протокол за последваща проверка  от 30.10.2017г., е видно, че мобилната  система за видеоконтрол  на  нарушенията на правилата за  движение с  идентификационен номер 4835,  тип „TFR1-M” , е преминала последваща проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „…” ООД  град С., относно  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под № 4835, че срока  на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г.

По преписката е приобщен протокол за използване на АТСС, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 25.01.2018 г. е извършван с АТСС TFR1-M № 617 в гр.Чепеларе, на път II-86 76+400км, при СБА, за времето от 15,40 ч. до 17,00 ч. Автоматизираното техническо средство е било разположено в служебен автомобил с рег.№ ……, позициониран на път II-86 76+400км, при СБА и с него е извършван контрол на движещите се в двете посоки моторни превозни средства. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя е важало законоустановеното ограничение за движение на МПС в населено място с не повече от 50 км.ч.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил „КИА СОРЕНТО“ с рег.№… на 25.01.2018 г.  в 15:56 ч. в  гр. Чепеларе, ул. "Беломорска", при СБА със скорост 62 км.ч. Правилно е приложена санкционната норма на чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП. Съгласно нея водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба 50 лв, когато превишението е с от 11 до 20 км/ч.

Доколкото  жалбоподателката не е подала декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставила за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно тя е била негов водач.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - в град Чепеларе, на улица Беломорска, при СБА, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.

По делото не е представена снимка на преносимия пътен знак Е24. Задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. Към датата на установяване на нарушението разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата също е била отменена - ДВ бр.6 в сила от 16.01.2018 г.

В жалбата се развиват съображения, че предвидените в Техническото описание и инструкцията за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол изисквания предполагат задължителна намеса на контролния орган несъвместима с определението за АТСС дадено в §6 т.65 ДР на ЗДвП.

Съгласно §6 т.65 ДР на ЗДвП"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Действително в Техническото описание и инструкцията за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол са разписани редица действия, които представляващи човешка намеса, но те са свързани единствено с поставянето на начало и край на работния процес на техническото средство. Такива са действията свързани с насочване и настройки на камерата (подробно описани в жалбата),  с избора на режим и обсег на радара. Насочването на радара и съответната камера посредством ръкохватки (лостета под тях) в посока пътното платно е предвидено като действие по поставяне начало на работния процес на системата с цел заснемане на всички нарушения, които са в зрителното поле на оператора. В този смисъл съдът намира възражението за недопустима човешка намеса за неоснователно.

Неоснователно и недоказано остана и възражението, че в момента на измерване на скоростта лъчът на радара е бил с отклонение от оста по-голямо от 8°. По делото беше назначена и СТЕ в заключението, по която вещото лице инж.Т. сочи следното: че техническо средство тип ТFR1-М №617,  представляващ доплеров радар с непрекъснато излъчване на 10.534 GНz. Използва се за измерване на скоростта на МПС, движещи се успоредно на неговия лъч, при максимално отклонение от оста на лъча до 8°. Ако оста на лъча е над 8°, няма да може да се направи правилно измерване и техническо средство тип ТFR1-М №617, както и няма да регистрира данни за нарушение (снимките ще бъдат само една или най-много две, от което не може да се изчисли скоростта), което обезсмисля неговата работа над този ъгъл. В стационарен режим не може да се получи грешка за скоростта. Действителната скорост на управлявания от жалбоподателката автомобил е била 62 км/ч.

От изискания по делото генерален план за организация на движението в гр.Ч. се установява, че началото и края на населеното място са обозначени с пътни знаци Д11 и Д12. Участъкът от пътя, в който е извършено нарушението е в населеното място(между тези знаци).

В случая не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Така мотивиран, съдът счита, че жалбата  е неоснователна и за това

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К№2019335, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на С.Й.М. ЕГН: …, с постоянен адрес: гр.Г.О., ул…. № …, ет…., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.