Решение № 1/03.01.2019 г. по НAХД № 158/2018 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е образувано по жалба на „…” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к.П., хотел „…”, представлявано от управителя К.Б., против наказателно постановление №21-0000482/05.10.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Смолян, с което на основание чл.416, ал.5 и във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.1, ал.2  във вр. чл.62, ал.1 от КТ. 

В подадената до съда жалба въззивникът оспорва установената в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. Навеждат се аргументи за несъставомерен характер на осъщественото деяние, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно се твърди липса на материална компетентност за издаване на наказателното постановление, неправилна правна квалификация на нарушението, доколкото не е издавано постановление по чл.405а от КТ, непълнота на текстово и цифрово посочване на законовата норма, която е нарушена, несвоевременно съставяне на протокол за проверка, както и че с лицето е сключен граждански договор поради отсъствие на елементите на трудово правоотношение. Излагат се доводи за допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че описът на доказателствата в АУАН не е пълен, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, доколкото АУАН не е предявен на жалбоподателя и че не е било налице основание за приложението на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.        

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – ст. юрисконсулт В., който в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата. Сочи, че в хода на съдебното производство, безспорно са установени елементите на нарушението, за което с обжалваното НП е наложено наказание.

РП – Ч., редовно уведомена, не изпраща представител.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. М.Ж. и свидетелите по акта – Д.Г. и Р.К.-К., както и по искане на въззивника свидетелката С.Б. Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, както и представените в хода на съдебното производство документи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 15.08.2018г. св. М.Ж. и св.К.-К. - инспектори към ДИТ гр.Смолян извършили проверка в ресторант – к.к.П., хотел „…”, стопанисван от „…” ООД, който бил в работен режим. При извършената проверка констатирали, че две лица, работели в обекта. Едно от тези лица била Р.И., установена в кухнята, правела салата. Лицата били поканени да попълнят сведение по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ. В попълнената декларация И. посочила, че е наета без трудов договор от фирма „…” ООД, за да изпълнява функциите на „готвач” в хотел „…”, к.к.П. Не посочва да има и граждански договор. Собственоръчно същата изложила, че работното й време е от 12.30 ч. до 20.30 ч., срещу дневно възнаграждение от 20лв., както и че ангажимента й се отнася единствено за 15.08.2018г. От разговор с лицето, на въпрос на проверяващите, И. отговорила, че работи в обекта и че прави салата, че работи като „готвач” и че е отишла на обяд, че уговорката им била само за 15.08.2018г., тъй като нямало кой да работи. За другите дни не станало въпрос.

След като от управителя на обекта бил изискан трудов договор с лицето, било обяснено, че И. е извикана само за деня, защото няма кой да работи, че няма трудов договор и че по принцип е трябвало да влезе да работи в 14.00ч. до 16.00ч. Гражданският договор бил изготвен в деня на проверката, но не го е представила на проверяващите, а за първи път е представен с жалбата срещу НП. При така установените факти, проверяващите поканили управителя на дружеството да се яви на 14.09.2018г. в 15.30ч. относно съставяне на АУАН. Доколкото управителя или надлежно упълномощен представител не се е явил на посочения в поканата ден и час, св. Ж. съставил на въззивника АУАН в негово отсъствие. АУАН е връчен с писмо с обратна разписка лично на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление  НП № 21-0000482/05.10.2018г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Смолян, на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна дирекция „Инспекция по труда”.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно, въз основа на констатираните факти административнонаказващият орган, е приложил материалния закон, като е ангажирал административнонаказателната отговорност на „…” ООД за осъществено нарушение по чл. 1, ал.2 във вр. чл. 62, ал.1 от КТ.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, че И. е била допусната до работа в проверявания търговски обект, стопанисван от наказаното юридическо лице, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните. От доказателствата по делото се установява и по несъмнен начин, че същата е изпълнявала трудови функции свързани с длъжността „готвач” към момента на проверката, при определено работно място, а именно търговския обект, при определено работно време и при уговорено трудово възнаграждение. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св. К.-К., св. Ж. и св. Б., както и приобщените към материалите по делото писмени доказателства и по-конкретно декларация, подписана лично от И.

Показанията на св.Б. съдът кредитира частично, а именно единствено относно обстоятелството, че граждански договор на проверяващите не е представян и че същият е приложен едва с жалбата срещу НП.

Възниква съмнение дали такъв е имало в един по-ранен момент, доколкото договорът е комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/, консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/, неформален, поради което логично е било да бъде посочен и от И. в декларацията.

Като недостоверни и заинтересовани съдът намира твърденията на св.Б. относно това, че в периода на проверката нямало друг на работа, че към момента на проверката нямало назначен готвач в хотела, защото нямало нужда от такъв, че ресторанта в хотела не работил, че с А. /другото установено в обекта лице/ нямало сключен трудов договор, защото той не е идвал на работа, а само е искал да види как Б. прави кафе на работниците, които са настанени в хотела. Същите се опровергават от свидетелските показания на същата свидетелка, от представената декларация на А.Й. и влязлото в сила наказателно постановление, което е отново за нарушение по чл.1, ал.2 във вр. чл.62, ал.1 от КТ.

Не се установява и твърдението на св.Б., че И. е поела ангажимент за подготвяне на конкретно по вид и количество храна, за конкретен повод.

Дори да се приеме, че в действителност е бил налице сключен граждански договор към момента на проверката, то приобщеният по делото граждански договор удостоверява вида на дейност, за която намереното в обекта лице е ангажирано - "да изпълнява длъжността готвач", който "да подсигури изхранването на клиентите в хотела, като приготвя ястия по меню", както и сумата, дължима му се за осъществяване на тази дейност под формата на възнаграждение.  Обстоятелството, че работното място е именно в проверявания търговски обект се установява от всички събрани по делото доказателства.

Подписването на граждански договор обаче, при ангажиране на И., за извършване на дейност, при наличие на елементите на трудово правоотношение – конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение, единствено може да представлява заобикаляне на императивните изисквания, предотвратяването на което е призвана да гарантира разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ.

Константно е в съдебната практика и правната теория схващането, че когато предмет на правоотношението е не постигнат резултат, а самият процес на полагане на труд, когато работникът не е самостоятелен и независим при извършване на работата, с място на изпълнение на дейността – обект, посочен от работодателя и при материални условия предоставени от последния, се касае за осъществяване на трудова функция, а не изпълнение на задължение по граждански договор. При наличие на посочените предпоставки, работодателят е бил длъжен по силата на закона да сключи с наетото на работа лице срочен трудов договор, в случай че И. е била ангажирана с извършването на дейност с временен характер или срочен трудов договор за довършване на определена работа, по смисъла на чл. 68, ал.1 т.2 от КТ, в случай че е била ангажирана именно във връзка с извършването на дейност с временен характер.

Като неоснователен съдът оцени доводът, че неправилно е ангажирана отговорността на „…” ООД, с оглед посочване на неправилна правна квалификация на нарушението, доколкото не е издавано постановление по чл.405а от КТ, както и че е налице непълнота на текстово и цифрово посочване на законовата норма, която е нарушена. Издаването на постановление по чл.405а от КТ е неотносимо към констатиране на извършеното от въззивника нарушение и категорично не е предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице и непълнота на правната квалификация, водеща до неяснота и ограничаване правото на защита на въззивника. В тази връзка, несъстоятелни са твърденията за нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, за да даде възможност на нарушителя да го сведе под конкретната правна норма, посочена като нарушена и по този начин да разбере за какво административно нарушение е санкциониран, за да може да организира адекватно защитата си по него.

Без значение за делото се явява и обстоятелството кога е съставен протоколът за проверка, доколкото на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като няма съмнение кога е извършено нарушението и въз основа на какви доказателства е установено.

Неоснователно е и другото въведено от въззивника възражение относно начина на връчване на АУАН, доколкото безспорно се установява приложение на чл.416, ал.3 от КТ, съгласно която при невъзможност акта да се връчи лично се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, за което въззивникът изрично е предупреден още с покана с изх. № 18086268/04.09.2018г. /л.18/.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

Съдът намира, че в случая не е приложима и общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно настоящият случай не е изолиран такъв, а е принцип на работа от страна на дружеството, доколкото и друг път И. е била викана при нужда /така, св.Б./. Налице са данни по делото, че и по отношение на друг работник е било допуснато нарушение на трудовото законодателство и конкретно на чл.1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от КТ, което само по себе си води до извода, че деянието не се характеризира с по-ниска обществена опасност.

Предвид така изложените аргументи, съдът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „…”ООД  на основание чл. 414, ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.1, ал.2 и чл. 62, ал.1 от КТ.

Като взе предвид, че наказанието на юридическото лице е наложено в минимален размер, съдът счете, че не следва да излага аргументи относно индивидуализацията на същото.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №21-0000482/05.10.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Смолян, с което на основание чл.416, ал.5 и във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „…” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к.П., хотел „…”, представлявано от управителя К.Б. е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на чл.1, ал.2  във вр. чл.62, ал.1 от КТ. 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Смолян.

След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.