Решение № 5/04.01.2019 г. по НAХД № 184/2018 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е образувано по жалба на „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „…” №…, вх…., ап…., представлявано от И.И. против наказателно постановление №341799-0077723/14.06.2018г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 700 лв. /седемстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли съда да отмени същото на основание чл.28 от ЗАНН. Излагат се твърдения за нарушение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св.Д.Д. и свидетелят по установяване на нарушението П.Г. По искане на въззивника е разпитана и св. Г.К.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 13.02.2018г. в 11.30ч. св. Д. и Г. - служители на НАП извършили  проверка в търговски обект –магазин, находящ се в к.к. П. в хотел „…”, стопанисван от „…” ЕООД в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2016г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018г. и понастоящем Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин). В хода на проверката е установено, че в обекта има въведено в експлоатация и работещо ФУ Датекс DP -25 KL с индивидуален номер … и ИН на ФП …, притежаващо възможността да се извършват операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Била извършена проверка на касовата наличност, при която се установило, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми” промяна на касовата наличност в размер на 197.01лв., представляващи парични средства в касата, като сума оставена в началото на работния ден. За установяване на касовата наличност в обекта е направен опис на наличните парични средства. При така констатираното нарушение на отчетността на касовата наличност, където извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да се отрази във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”, св. Д. е съставил срещу дружеството АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване (п.к. от 26.09.2018г.) от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Наказателно постановление №341799-0077723/14.06.2018г. е издадено от компетентен орган- Зам. Директорът на ТД  на НАП  – гр.Пловдив, за което видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материалноправни норми.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

На основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В ал. 2 е предвидено за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването и с точност до минута.

По несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика между наличните в касата парични средства и отразените във ФУ, чрез операцията „служебно въведени”, с което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Предвид изложените констатации, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон и е санкционирал нарушителя на основание чл. 185 от ЗДДС.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочения в чл. 52, ал.1 от ЗАНН срок има инструктивен характер, съответно не предвижда преклузивен срок, с оглед на което произнасянето на АНО след изтичането му не опорочава административнонаказателното производство. Същевременно неизпълнението  задължението на АНО, визирано в чл. 52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните по делото обстоятелства, включително да събере доказателства, визирани във възражението депозирано от нарушителя срещу акта, се отразява единствено на обосноваността на издаденото НП, но не и на процесуалната законосъобразност на същото.

Възражението за нарушение на ЗОАРАКСД се явява ирелеванто за случая, като настоящият състав споделя изложеното от въззиваемата страна в тази насока.

Фактът, че въззивникът е отразил сумата от 196.73лв. в книгата за дневните финансови отчети също е ирелевантно за делото. Видно от обстоятелствената част на жалбата, виззивникът сам посочва, че по негова инициатива и указания продавачът в обекта всяка сутрин преди отваряне описвал в книгата на дневните финансови отчети начална сума за деня, като заявява, че нито той, нито служителят е бил запознат с направените промени в Наредбата на МФ. Незнанието не е аргумент (Ignorantia non est argumentum).

Посоченото налага изводът, че горното е било практика на наказания субект, което се потвърждава и от показанията на св. Г. Същевременно разпоредбата е в сила от 2012г.

Не без значение е и обстоятелството, че отговорността на юридическите лица, която се ангажира на основание чл. 84 от ЗАНН, какъвто е и настоящия случай е обективна, безвиновна отговорност, която се реализира с оглед факта на осъщественото закононарушение, включително от работници, респективно служители на посочения правен субект, които същият с оглед качеството си на работодател е длъжен да контролира и да ангажира с поведение в съответствие с нормативните предписания.

Не е налице идентичност на казуса с цитираната от въззивника съдебна практика, доколкото настоящият случай не касае малка сума пари, нито нарушението се явява изолирано и инцидентно за нарушителя.

Ето защо, като неоснователни бяха оценени възраженията за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Като съобрази установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че при индивидуализацията на административното наказание „имуществена санкция”, следва да се отчете фактът, че нарушението е извършено за първи път, с оглед на което наложената административна санкция над минималния размер предвиден в чл. 185 от ЗДДС се явява несправедлива. С оглед на посочените аргументи съдът намира, че наказание в минимален размер би било справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление №341799-0077723/14.06.2018г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „…” №…, вх…., ап…., представлявано от И.И. е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 700 лева /седемстотин лева/, на основание чл.185, ал.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА  административното наказание  "имуществена санкция" и определя същото в  размер на 500 лева /петстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Смолян.

След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.