Неприсъствено решение № 122/30.09.2019г. по гр.д. № 86/2019г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „…..“  ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. …. …., ет…, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., против Д.Т.Д., ЕГН ….., с адрес: гр. Ч., ул….. № …, в която се сочи, че между „……“ ЕАД /с актуално наименование „…….“ АД/, в качеството му на кредитор, и ЕТ „…… – ….“, ЕИК …., регистриран ОС – Пловдив по ф.д. № 243/2007г., със седалище и адрес на управление: гр. Ч.,ул. …… № …., представлявано от Д.Т.Д.,  ЕГН ….., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит „ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ" № ВL16419 на 17.04.2008г., по силата на който банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10,000 лева за посрещане на бизнес нужди. На основание чл.5 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 2,50/две цяло и пет десети пункта/ пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 10/десет/ процента. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. Съгласно чл.6 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.Твърди се, че длъжникът не е обслужвал кредита в сроковете и по начина, уговорени в него и че банковият кредит е в просрочие към 03.08.2017 г.

Ищецът сочи, че между него и „…….“ АД  на 21.06.2017 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания като вземането на банката спрямо Д. фигурира като номер на сделка 883733 в приложение 1, неразделна част от договора за цесия. „……“ ЕАД обосновава насочването на иска срещу Д.Д., поради това че в справка в търговския регистър е установил, че ЕТ „…..– ……“ е служебно заличен.

Ищецът обяснява, че е сключил споразумение с Д.Д. на 25.06.2018 г.,  в което ответникът декларира, че е уведомен за прехвърляне на вземането, приема за установено и признава, че вземането на „…..“ ЕАД, претендирано със заявлението по чл. 410 ГПК е валидно изискуемо и  се ангажира доброволно да изплаща задълженията по договора за кредит. Твърди се, че по повод на споразумението, през 2018 г. от ответника са постъпили плащания в размер на 300,00 лв., която сума е приспадната от общия размер на дължимите суми и че поради липсата на каквито и да било други плащания, на осн. чл.3 ал.2 от споразумението то се счита прекратено.

Ищецът сочи, че общият размер на претендираното от него вземане възлиза на 13 840, 73 лв., от които 10 000,00 лв. главница, 2 759,90 лв. възнаградителна и наказателна лихва по чл.5 и чл. 6 от договора за кредит за периода от 21.05.2008 г. до 25.03.2016 г., 1080,83 лв. законна лихва за периода от 25.03.2016 г. – 03.08.2017 г. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, за които се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 34/2019 г. на РС – Чепеларе.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Поддържа претенцията в писмено становище и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Д.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з., не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, намери, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ответникът в едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; негов представител не се е явил в първото съдебно заседание по делото; не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, а именно: на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, както и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства по делото, поради което съдът ще следва да постанови неприсъствено решение по делото, с което да бъде изцяло уважен.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските направени от него в настоящото производство: 276,81 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение; както и направените по ч.гр.д.№34/2019 г. по описа на РС Чепеларе.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „…..“  ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ….. …, ет…, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК, че ответникът Д.Т.Д., ЕГН ….., с адрес: гр. Ч., ул….. № …, му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №13/22.02.2019 г. по ч.гр.д.№34/2019 г. по описа на РС Чепеларе, а именно: сумата 10,000 лева (десет хиляди лева) - просрочена главница по Договор за Банков кредит продукт „ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ" № ВL16419/17.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019г. до изплащане на вземането; 2 759.90 (две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева - непогасени вземания за възнаградителна и наказателна лихва съгласно чл.5 и чл.6 договора за периода от 21.05.2008г. до 25.03.2016г.; 1,080.83 лева (хиляда и осемдесет лева и осемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. да заплати на „…..“  ЕАД гр.С. направените разноски в заповедното производство в размер на 326,81 лева.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. да заплати на „…..“  ЕАД гр.С. деловодни разноски в размер 426,81лв.

Решението постановено като неприсъствено не подлежи на обжалване. Да се връчи на страните.