Решение № 114/18.09.2019 г. по гр.д. № 100/2019 г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл. 221, ал. 2 от КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „....“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. .... № …, представлявано от С.Л. – управител, и М.Е.–прокурист, срещу И.А.К., ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. .... № …., в която се сочи, че по силата на допълнително споразумение от 01.01.2018г. към Трудов договор № 144/16.06.2009 г., сключен за неопределено време, ответникът е заемал длъжността „експерт, стопанска дейност–…..“ в ищцовото дружество. Твърди се, че със Заповед № 1109/16.11.2018 г. трудовото правоотношение на К. било прекратено на основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ, като в заповедта било определено дължимото от К. на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на три брутни трудови възнаграждения. Ищецът сочи, че обезщетението в размер на 5875,47 лв. е в съответствие с определения срок на предизвестие при прекратяване на трудовия му договор – три месеца, както и с размера на брутното трудово възнаграждение, което ответникът получил за месец октомври 2018г.–1958,49 лв.  Ищецът твърди, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, било определено, че на И.К. следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 1256,60 лв., че е извършил прихващане на това свое вземане със задължението на И.К. по чл.221, ал.2 КТ, поради което то се е погасило до размера на сумата от 4618,86 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 4618,86 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От ответника И.К. е постъпил отговор на исковата молба в срок, в който  сочи, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради това, че е изплатил претендираната от ищеца сума. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От негово име в писмено становище искът поддържа пълномощникът му адв.Д..

Ответникът, редовно призован, се явява лично в с.з. Навежда доводи за отхвърляне на исковете, поради извършено пращане в хода на производството. Оспорва претенцията за деловодни разноски.

Съдът, след анализ на представените по делото  писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните  приема за установено, на основание чл. 12 ГПК  следното от  фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят и от писмените доказателства- трудов договор № 144/16.06.2009 г. и допълнително споразумение към него, се установява, че И.А.К. се  намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество, като е заемал длъжността „експерт, стопанска дейност ….“. Съгласно чл.5 ал.1 от допълнителното споразумение, договорът може да бъде прекратен от всяка една от страните с предизвестие, като срокът на предизвестието е 3 месеца. Видно от Заповед № 1109/16.11.2018 г., връчена на ответника на 19.11.2018 г., трудовото му правоотношение било прекратено, считано от деня на връчване на заповедта на основание чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, както и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ-поради дисциплинарно уволнение. В заповедта е посочено, че на основание чл.221, ал.2 КТ ответникът дължи обезщетение в размер на 3 брутни трудови възнаграждения. Видно от фиш за работна заплата на К. за месеца предхождащ уволнението му, брутното трудово възнаграждение, което е получавал е в размер на 1958,49лв.

Съгласно разпоредбата на  чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – в случая срокът на същото е определен на 3 месеца. По този начин работодателят се обезщетява за вредите, които търпи вследствие прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника за извършени от последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Предпоставка за получаване на обезщетението по  чл. 221, ал.2 от КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение.

В конкретния случай заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ответника, е влязла в законна сила, а доколкото в нея е записано, че К. дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 3 брутни трудови възнаграждения, възраженията му, че не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира за неоснователни. И.К. е уведомен за дължимото на работодателя обезщетение на 19.11.2018 г., когато му е връчена заповед № 1109/16.11.2018 г.

С исковата молба „....“ ЕООД претендира част от дължимото обезщетение, доколкото е направило прихващане с дължими суми на И.К.. Претенцията е в размер на 4618,86 лв. С отговора на исковата молба се представя операционна бележка за плащането й от ответника на 19.07.2019 г.-след датата на предявяване на иска в съда-на 06.06.2019 г.

С това плащане в хода на процеса ответникът е погасил задължението си към работодателя за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Поради това искът за сумата 4618,86 лв. следва да се отхвърли.

Ответникът обаче следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда на 06.06.2019 г.  до датата на погасяване на задължението за главница 19.07.2019 г. В този смисъл е съдебната практика (решение №283/27.10.2017 г. на Апелативен съд Пловдив по възз.т.д.№493/2017 г). Ищецът изрично претендира в писменото си становище вх.№2579/16.09.2019 г. на ЧлРС присъждане в негова полза на законната лихва от датата на подаването на исковата молба до плащането в размер на 55,03лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Между страните няма спор, че до подаването на исковата молба ответникът не е заплатил обезщетението по чл.221 ал.2 КТ на работодателя, като плащане е извършено след 06.06.2019г. и с него претендирана сума е изцяло заплатена преди съдебно заседание. Ищецът сочи, че законната лихва е в размер на 55,17лв., но приспада от нея сумата 0,14лв. надплатени с банковия превод от 19.07.2019 г. Претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от деня на забавата, включително във времето след подаването на исковата молба, до изплащането на паричния дълг, се предявява с отделен иск, различен от иска за присъждане на дълга по неизпълненото парично задължение. В случая се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид настъпилото в хода на делото плащане първоначално не е бил конкретизиран по размер, но доколкото това беше направено в хода на процеса, ответникът в с.з. проведено на 17.09.2019 г. беше запознат с него. От направените от съда изчисления се установява, че дължимата законна лихва действително следва да се присъди в размер на 55,03 лв., тъй като ответникът на 19.07.2019 г. е погасил част от нея-0,14 лв.

Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска, но ответника се дължат направените разноски по делото: ДТ 184,75 лв. и адвокатско възнаграждение 720 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. .... № …, представлявано от С.Л. – управител, и М.Е.–прокурист, иск срещу И.А.К., ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. .... № …, за сумата 4618,86 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие, поради извършено плащане на главницата в хода на процеса, на осн.чл.235 ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА И.А.К. да заплати на „....“ ЕООД гр.Ч. законната лихва от датата на завеждане на иска в съда на 06.06.2019 г. до датата на плащането на главницата на 19.07.2019 г. в хода на процеса, в размер на 55,03лв. на осн.чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.А.К. да заплати на „....“ ЕООД гр.Ч. деловодни разноски в размер на 904,75лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СмОС.