Решение № 109/13.09.2019г. по АНД № 79/2019 г.

 

Съдия докладчик – Десислава Петрова

 

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от К.К.К., ЕГН ....., с адрес с.Л., общ.Ч. против наказателно постановление №19-0373-000103/21.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000лв. (две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № – 2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 точки.

В жалбата си, въззивникът оспорва фактическата обстановка и отправя към съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Т.Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че НП е издадено в противоречие със закона, съответно деянието не е съставомерно. Иска се съдът да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

РП – гр.Смолян – ТО – гр.Чепеларе не изпраща представител и не взема становище.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.05.2019г., около 05:00 часа жалбоподателят управлявал л.а. „Субару ….”, с рег. № ……, в гр.Чепеларе, на ул. „Васил Гаджуров” – кръстовище с ул. „Бор”, посока ул. „Орфей”. По същото време в посочения район осъществявяли дежурство по автоконтрол полицейските служители – св. Р.С. и св.К.Р.. Те забелязали идващия към тях автомобил, като св.С. застанал по средата на кръстовището, за да спре автомобила за проверка, но водача, когато ги забелязал веднага отбил вляво на пътя, на около 10м. от тях, пуснал аварийни светлини и слязъл от автомобила, като се опитал да го заключи. Длъжностните лица тръгнали към него, като го присрещнали в близост до автомобила. Св. С. му поискал документи за проверка, при което К.К. категорично отказал, с твърдението, че е пешеходец. След като бил предупреден, че може да бъде задържан, с цел установяване на самоличността му, той предоставил изисканите документи. Впоследствие при изрична покана да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, водачът отказал да стори това. Във връзка с това, св.С. започнал да съставя АУАН, през което време дошла и майката на въззивника. Тя настояла полицаите да й обяснят защо се съставя АУАН на сина й. Не била коментирала с него дали преди да му бъде извършена проверката е шофирал, но доколкото той твърдял, че е бил пешеходец по това време, знаела, че не бил длъжен да дава СУМПС. Въпреки колебанието, което възникнало във въззивника, дали все пак да не даде проба, след разяснението направено от св.Р., че ако е сигурен, че не е пил, по –добре да се тества, защото ако резултата е под 1.2 промила наказанието е по-малко, респективно ако обаче е повече отива на съд и ще трябва да бъде задържан, К.К. категорично взел решение да не се тества. Затова, при предявяване на АУАН и изготвен от св. С. талон за изследване, въззивникът изрично вписал възражения в АУАН, че е бил пешеходец, а в талона, че отказва да се тества за алкохол, за което се е подписал. Отказал и получаване на талона, във връзка с който му е било обяснено, че може да се възползва от другите начини за изследване на алкохола в кръвта – доказателствен анализатор или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Отказът бил надлежно удостоверен с подпис на св. Р.. При така установените факти, св. С. е съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, изисканите и представени такива в хода на съдебното производство, в това число СПЕ, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, чрез разпита на св. С. и св.Р., които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Съдът не кредитира свидетелските показания на св.К., доколкото същите се преценяват като заинтересовани, вътрешно противоречиви, нелогични и в разрез на всички други събрани по делото доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 19-0373-000103/21.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра ва вътрешните работи. АУАН е съставен от оправомощено лице, което се установява от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра ва вътрешните работи, служебна бележка изх. № 345000-5527 от 27.06.2019г. и заповед рег. № 345з-286/31.03.2015г., даващи му право да съставя АУАН в техните териториални структурни звена. В случая компетентността не произтича от това, къде е назначен в наряд, каквито твърдения се навеждат от процесуалния представител на въззивника.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Наказанието, посочено в НП съвпада с това, посочено в закона, независимо дали предвидените две години са посочени като 24 месеца.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно, въз основа на констатираните факти, административнонаказващият орган е приложил материалния закон.

Безспорно установено е по делото, че на посочената в НП дата и място жалбоподателят бил спрян за проверка след ясно възприемане от страна на полицейските служители, че същият е водач на автомобил по смисъла на § 6, т. 25 от  ДР на ЗДвП, след което във видимо нетрезво състояние отказал да бъде тестван с технически уред за установяване на алкохола в кръвта. В този смисъл, съдът счита, че правилно и законосъобразно АНО е санкционирал жалбоподателя за осъществено от него нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Като неоснователни бяха оценени твърденията на въззивника, съответно неговия процесуален представител, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява различна фактическа обстановка от описаната в НП, а именно, че К. е бил пешеходец и е недопустимо извършването на проверка за алкохол. Видно от показанията на св. С. и Р., които съдът кредитира като обективни, достоверни и в съответствие с останалия кредитиран от съда доказателствен материал, единствената причина заради която не е можело водача да бъде спрян със стоп палка, е факта, че забелязвайки ги, последният сам е отбил встрани и е слязъл от колата. Това обстоятелство, обаче, не променя категорично установеният факт, че полицаите ясно са възприели как К.К. управлява МПС. Не е изтекло време между слизането му от автомобила и спирането от длъжностните лица, което да предизвика съмнение относно относимостта на провекрата за алкохол.

Същевременно съдът намира, че показанията на майката на въззивника не следва да се кредитират, тъй като тя не е пряк очевидец на случилото се, заинтересовани са и напълно противоречат на останалия кредитеран от съда доказателствен материал. Безспорно се установи от допуснатата СПЕ, че подписа под „отказвам“ е именно на сина й, предвид твърдението й, че талон за изследване въобще не му е предоставян. Текстът „отказвам” съдът приема, че също е изписан от последния, доколкото в тази насока са показанията на длъжностните лица.

Действително се установява, че талонът за изследване е по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.4, ал.3, а не по действащата разпоредба на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл.изм. – ДВ, бр. 81 от 2018г.). Видно от съдържанието на същия обаче, настоящият състав намира, че на въззивника не му е ограничено правото на защита. Още повече, че той е отказал получаването му.

Отделно, на въззивника нееднократно са му обяснени възможностите за изследване, противно на показанията на св. К., която заявява, че сина й все пак е изявил желание в един момент да бъде изследван с Алкотест дрегер. Тук е момента, в който съдът намира за необходимо да изложи, че от всички събрани доказателства се установява, че не е имало момент, в който въззивникът ясно и непротиворечиво да е показал намерението си да бъде изследван. Това категорично се извежда от факта, че е отказал получаване на талона за изследване.

Неоснователно е възражението на К., че е налице разминаване в съдържанието на АУАН и НП. Няма как при съставяне на АУАН актосъставителя да е наясно дали въззивникът няма да приеме талона за изследване и в указаното в него време да се изследва по някой от другите предвидени начини. Доколкото в срока за явяване, определен в талона за изслеване, въззивникът не се е явил в РУ - Чепеларе, съгласно чл.8, ал.4 вр. ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, то не е било необходимо и изготвяне на Протокол по образец, съгласно Приложение №3 към чл.8, ал.5.

Като несъстоятелни съдът оценява и другите възражения на процесуалния представител на въззивника, в това число, че доколкото не било четливо цифровото изписване на нарушената разпоредба в АУАН, то няма съответствие между него и словесното описание на нарушението. На първо място, нарушената разпоредба е посочена ясно и е индивидуализирана в достатъчна степен. На второ място, доколкото словесно описанието на нарушението припокрива състава на нарушената правна норма и изхождайки от това, че въззивника се защитава срещу твърдените факти, а не срещу правната квалификация, настоящият състав намира, че правото му на защита не е нарушено. Отделно, очевидно последният ясно е разбрал за какво е ангажирана административната му отговорност, доколкото е вписал конкретно възражение.

Не е констатирано и другото твърдяно от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Видно от резолюцията, обективирана върху самото възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН (л.15) и докладна записка рег. № 373р-6519/20.05.2019г. (л.16), по случая е осъществена проверка, в хода на която са изяснени релевантните обстоятелствата, въпреки че извършването на разследване от АНО, с оглед изясняване на обстоятелства и събиране на доказателства относно фактите, посочени в акта, не е безусловно негово задължение, а е свързано с оперативната самостоятелност да предприеме подобни действия след преценка за тяхната необходимост.

Що се отнася до възражението, че на основание чл.118, ал.2 от НПК показанията на св.Р. и св. С. са били недопустими, то настоящият състав намира, че същите не са разследващи органи, поради което не е налице твърдяната хипотеза.

Не се доказва и твърдението на св.К. за тенденциозност в действията на полицейските служители спрямо сина й и семейството й. Дори, в случая се установява изключителна проява на толерантност от страна на полицейските служители.

Като взе предвид, че кумулативно предвидените в закона санкции, наложени на жалбоподателя са предвидени в твърд размер, съдът счете, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на административните наказания.

В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012г. за определяне максималния размел на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за идаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм. - ДВ, бр.26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.), е било постановено от административнонаказващият орган в наказателното постановление отнемането 12 контролни точки за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Отнемането на контролни точки, обаче не е административно наказание, а  фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (за контролните органи) функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл.3, ал.1 от Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г.). Текстът на чл. 3, ал. 2 от Наредбата показва, че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

В обобщение, контролните точки не са наказания по смисъла на ЗАНН, тъй като същите следва да се отнемат при влязло в сила НП, поради което отнемането им е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

         

                                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0373-000103/21.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе, с което  на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на К.К.К., ЕГН ....., с адрес с.Л., общ.Ч., е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000лв. (две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Смолян.

След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.