Решение № 115/19.09.2019 г. по АНД № 89/2019 г.

 

Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „....а“ №…, бл. „....“ …, вх…., ет…., ап…., представлявано от З.П. против наказателно постановление № К-0047927/15.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.114, т. 1 от Закона за туризма и на основание чл.211 от Закона за туризма на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл.117, ал.1 от Закона за туризма.

В жалбата си въззивникът оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Твърди се, че в деня на проверката е депозирано заявление, във връзка с което е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, което било представено на АНО на 26.02.2019г. Твърди се, че Комисията за защита на потребителине няма правомощие да извършва проверки относно категоризирането на обекти, попадащи в Закона за туризма. Оспорва фактическата обстановка, отразена в НП, като счита, че стопанисваният търговски обект не подлежи на категоризиране, на основание чл.120 ЗТ. Излага се, че менюто било поставено на видно място и съдържало необходимата информация, а това, което било повод за ангажирането му на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.117, ал.1 от ЗТ било само рекламно и не се предлагало действително. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, фактът, че нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован - явява се управителя З.П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

РП – гр.Смолян – ТО – гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.02.2019г. в търговски обект – заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр.Ч., зона ….., стопанисван от дружеството -жалбоподател, е извършена проверка от служители на КЗП – св. А.К. и З.Р.. В хода на проверката било установено, че обектът обслужва клиенти и че е на самообслужване. Обектът се помещавал във временна постройка и разполагал с 16 места за сядане на закрито и 12 места за сядане на открито. Проверяващите констатирали, че в обекта се предлагат топли, безалкохолни напитки, алкохолни напитки, палачинки, сандвичи, хот-дог, супи, пакетирани захарни изделия. За предлагания асортимент имало съставени отделни ценоразписи, поставени на видно място, като за напитките ценоразписа е с обозначени съответни цени /в български лева/ и грамажи, а ценоразписа за кухненската продукция е бил с обозначени цени, но без грамажи. На видно място в обекта нямало поставен и след поискване не е представен документ за категоризация - удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. На 26.02.2019г. управителят на фирма „....“ ЕООД предоставил в КЗП Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № …/….г., издадено от община Чепеларе за фаст-фууд „....“, находящ се в гр.Ч., …. „….“.

При така установените факти, св. К. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на  чл. 114, т. 1 от Закона за туризма и чл.117, ал.1 от Закона за туризма, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ, респективно чл.211 от ЗТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя К., свидетеля по акта Р. и по искане на въззивника - св.П.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване /п.к. от 14.05.2019г./ и е приета от съда за разглеждане.

В Глава ХVІІ „Административнонаказателни разпоредби“ на Закона за туризма, в чл. 232, ал. 1 и ал. 2 е установена компетентността на издателите на АУАН и на наказателните постановления при допуснати нарушения на ЗТ, без да е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения. Комисията за защита на потребителите упражнява общ контрол за спазване на закона и издадените, въз основа на него нормативни актове, по силата на чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗТ. Компетентността за съставянето на АУАН и издаване на НП за органите на Комисията за защита на потребителите е уредена в чл. 175, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ. В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на Комисията за защита на потребителите лице, видно от заверено копие на Заповед № 397 ЛС/22.04.2015г., а НП е издадено от орган с делегирани правомощия, съгласно регламента на чл. 232, ал. 2 от ЗТ, видно от който Наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. Наказателното постановление № К-0047927/15.04.2019г. е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали към Комисията за защита на потребителите, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 289/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че дружеството – жалбоподател е извършвало туристическа дейност - ресторантьорство в процесния обект, който не е бил категоризиран такъв.

Според разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Представеното по делото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №…/… г. е ирелевантно за установеното нарушение, доколкото съгласно повелите на закона, а именно – разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗТ до издаването на удостоверение за категоризация, респективно удостоверение за временна категоризация, търговецът не може да предоставя туристически услуги в конкретния обект.

Безспорно, към момента на проверката обектът е функционирал и в него са обслужвани клиенти, като местата за сядане на закрито са били шестнадесет. Твърдението на въззивника, че масата, на която са стояли проверяващите била специално сложена за тях, в момента на проверката, че била служебна, се оценява като защитна теза на въззивника. Не се доказват твърденията му, че е направил възражение още в хода на проверката за броя на местата. Показанията на св. К. и Р., преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Това, че местата са били 16 на закрито и че не е осигурявана допълнителна маса за проверяващите се потвърждава и от депозираното възражение по чл.44 от ЗАНН, с което въззивникът сам заявява, че „вътре в заличката имаше 16 места, при което беше изключително тясно и некомфортно за клиентите, които обаче предпочитаха да са на сухо и топло място, а беше време за обяд около 13-13.30часа“.

Съдът не кредитира показанията на св. П., предвид обстоятелството, че касаят период, различен от извършената проверка, а и се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

Отделно, ако действително броят на местата в заведението е до 12 и обектът не е подлежал на категоризация, както се домогва да докаже въззивника, то в този случай би било напълно необяснимо защо самият той е подал заявление за категоризация.

Съгласно чл.120, т.2 от ЗТ не подлежат на категоризиране по този закон заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. Оттук, доколкото безспорно се установява, че местата на закрито са 16, то без явно значение за делото е това дали масите отвън са към стопанисвания от въззивника търговски обект или не.

Единствено за пълнота, настоящият състав намира за необходимо да изложи, че не намира за основателно възражението на жалбоподателя, че масите отвън били на „…….“ АД и не били поставени, с цел консумация на закупеното от стопанисвания от него обект. Факт е обстоятелството, че ползването им към датата на проверката е било именно от клиенти на павилиона.

С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че посоченото в НП нарушение на нормата на  чл.114, т.1 от ЗТ е осъществено, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма.

Съдът намира, че липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, осъществяването на което всякога застрашава обществените отношения, които нормата на  чл. 114, т. 1 от ЗТ е призвана да охранява. Нарушението по същество не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите такива случаи.

Съгласно чл.117, ал.1 от ТЗ лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Съгласно чл.211 ЗТ, на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин фактът на извършеното нарушение, а именно, че "...." ЕООД, в качеството си на лице, извършващо ресторантьорство, е предлагало в проверявания обект продукти, за които е нямало обявен грамаж в ценоразписа, а именно: - палачинки със седем вида пълнеж, всеки вид от които с различна цена, сандвич с кашкавал, сандвич с кашкавал и шунка, сандвич с кашкавал и луканка, хот-дог, пържени картофи. В НП са посочени продукти, като триъгълни сандвичи, сандвич с кайма и др., по отношение на които липсва цена, откъдето настоящият състав намира, че същите не са се предлагали в обекта, към момента на проверката. Това, обаче, не променя обстоятелството, че нарушение по чл.117, ал.1 от ТЗ действително е допуснато. Наличието на цени в менюто категорично води до извод, че е неоснователно възражението на въззивника, че менюто, в което е нямало грамажи било само с рекламна цел и че не било официално такова. Твърдението му се опровергава и от възражението му по чл.44 от ЗАНН, където сам посочва: „имах пропуски в грамажа…“.

Ето защо ЧлРС намира, че правилно и законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател за извършено нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ.

Не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението касае едно от основните задължения на търговеца, защото информацията относно грамажа на предлагани за продажба стоки е от съществено значение за избора на потребителя. Отделно от това, нарушението е предпоставило засягането на неограничен брой потребители, като се има предвид мястото на извършване - гр.Ч., зона ….. и наличието на туристи, в активен сезон.

Фактът, че при една и съща проверка са констатирани две нарушения само по себе си води до извод за завишена степен на обществена опасност и изключва третирането и на двете нарушения като маловажни. Отделно, търговският обект функционира като такъв значителен период от време, видно от Разрешение за монтаж №15/27.11.2017г., поради което не може да се приеме, че липсата на категоризиция, а най-вероятно и на грамажи е отскоро.

Като взе предвид, че наказанията са наложени в минимален размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0047927/15.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали при Комисията за защита на потребителите, с което на "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „....“ № …, бл. „....“ …., вх…., ет…., ап…., представлявано от З.П., е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма и "Имуществена санкция" в размер на 500лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл.117, ал.1 от Закона за туризма.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- гр.Смолян.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.