Решение № 112/18.09.2019г. по АНД № 102/2019г.

 

 Съдия докладчик: Десислава Петрова

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от А.А.М., ЕГН ...., с адрес гр.С., ул. „....” №… срещу eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 1361256 на ОДМВР Смолян, с което на основание  чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш на ОД на МВР Смолян.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Издателят на електронния фиш – ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

РП – гр. Смолян – ТО – гр.Чепеларе, не изпраща представител.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 29.06.2016г. в 19.08 часа с автоматизирано техническо средство вид TFR1-M № 617, с клип №5332 било заснето движение на лек автомобил Пежо 406, с рег. № ...., със скорост от 77км/ч – над разрешената скорост в населено място - 50км/ч - повишение от 27км/ч.

Въз основа на заснетото бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на А.А.М., ЕГН ...., в качеството му на собственик на горепосоченото моторно превозно средство. В останалата част на фиша е вписано движение с установена скорост от 74 км/ч – превишаване с 24 км/ч. В случая при издаването на електронния фиш административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия в обхват от 3 до 100 км/ч с техническо средство мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч и е приел по-ниска скорост на движещия се автомобил от 74 км/ч., което е по-благоприятно за нарушителя, вместо реално отчетената от техническото средство скорост от 77 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство.

Видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г. и Протокол №1-47-15/17.12.2015г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, техническото средство е годно и е преминало проверка.

За място на нарушението в електронния фиш е вписано: в гр.Чепеларе на път втори клас 86-76+400, СБА, което в достатъчна степен посочва мястото на нарушението и факта, че е в населено място.

По преписката е приобщен протокол за използване на АТСС от 30.06.2016г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 29.06.2016г. е извършван с TFR1M №617 в гр.Чепеларе, път II-86 – 76+400км, СБА, с посока на движение гр.Пловдив към гр.Смолян, като видеоконтрол е осъществяван от 18.30 часа до 19.30 часа. Видно от същия протокол е съобразено общото ограничение на скоростта -50км/ч, не е посочено наличие на пътен знак ограничаващ скоростта до по-ниска такава. В тази връзка следва да се съобрази, че дори и да съществува такъв знак положението на водача би било влошено.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал - заснет клип №5332 с техническо средство TFR1M №617. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Жалбата е процесуално допустима. Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В настоящия случай електронния фиш е получен на 29.07.2019г., а жалбата е от 02.08.2019г. /с п.к. от 01.08.2019г./.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в  чл. 189, ал.4 от ЗДвП без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити. Според действащия към 29.06.2016г. чл. 189, ал. 4 ЗДвП /ДВ, бр. 19 от 2015г./ при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на  чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец.

С оглед момента на заснемане, съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. „местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи”, а ал.2 от същата разпоредба предвижда „пътният знак Е 24 да се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е 24 разположението му се документира със снимка”. Видно от отразеното в Протокол за използване на АТСС е посочено, че пътния знак Е24 е стационарен. Фактът, че такива стационарни пътни знаци Е 24 са били поставени в началото и края на гр.Чепеларе, обхващащи двете посоки на движение е служебно известен на съда. Доколкото в случая знака не е преносим, то не следва и протокола да бъде придружен със снимка на същия.

Що се отнася до осведомяването на сайта на МВР за местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, то доколкото е поставен стационарен пътен знак преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, то водача следва да се счита за осведомен. /В този смисъл е Решение №38/11.02.2016г. на КНАД №13/2016г. по описа на Административен съд –гр.Смолян/.

Понастоящем, с изменението на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП /ДВ, бр.54/2017г./ е отпаднало задължението за обозначаване на участъка от пътя, в който се осъществява контрол с АТСС със съответните пътни знаци.

При извършената проверка от съда не се установява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП /ДВ, бр. 19 от 2015г./ при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Горното, предвижда установяване на нарушението в един последващ момент, в който нарушителят не е на местонарушението, което дава възможност за издаване на електронен фиш. От друга страна, съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата на движение, поради което физическото му присъствие не изключва отново възможността за издаване на ел. фиш. В настоящия случай не се установиха данни за обстоятелства, които да доведат до опорочаване начина на констатиране на нарушението - присъствие на контролния орган и нарушител при установяване и заснемане на нарушението, което би изисквало съставяне на АУАН, но не и на електронен фиш.

Като неоснователни съдът преценява възраженията на въззивника, с които обосновава исканата отмяна.

Доколкото в реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал.4 ЗДвП отсъства като изискване посочване на дата на съставяне на електронния фиш /ЕФ/, респ. съставител, то е несъстоятелно искането за въвеждане на информация, която Законодателят не е предвидил. Ясно е в случая и това, че заснемането е било с автоматизирано техническо средство вид TFR1-M №617.

Съгласно приетото в Решение №331/12.09.2018г. по кнахд № 137/2018г. по описа на Административен съд – гр.Смолян данните за това кога е издаден електронния фиш не са необходим реквизит от съдържанието на фиша, съгласно чл.189, ал. 4 ЗДвП и липсата му не прави документа незаконосъобразен, защото формата Ad solemnitatem е спазена. Същевременно обаче, датата на издаване на фиша е съществена с оглед давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Такъв реквизит е необходим Ad probationem – като форма за доказване, че ЕФ е бил издаден в тримесечния срок от установяване на нарушителя. Доколкото, обаче, датата не е необходим реквизит от съдържанието, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, настоящият състав намира, че установяването й може да бъде със събиране на всички допустими доказателствени средства. В случая се установява, че от датата на извършване на нарушението до датата на издаването на електронния фиш /29.09.2016г. –л.33/, което обстоятелство не е оспорено от въззивника, не е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

От данните по делото не се установява въззивникът да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което като неоснователни съдът оценява възраженията му, че не било ясно кой точно е управлявал процесното МПС.

Предвид изложените по-горе съображения ЧлРС, намира че правилно  нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.189, ал.4 във вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч. с глоба от 100.00 лв.

С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма, то електронен фиш Серия К № 1361256 на ОД на МВР Смолян следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 1361256 на ОД на МВР Смолян, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на А.А.М., ЕГН ...., с адрес гр.С., ул. „....” №… е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Смолянски административен съд.