Решение № 118/25.09.2019г. по АНД № 108/2019г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от Б.Н.В. EГН : ...., с адрес: гр.С., ул..... № ..., против електронен фиш серия К № 2628009, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име пълномощникът му адв.Щ. навежда доводи за отмяна на електронния фиш.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2628009 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу Б.Н.В. за това, че на 24.03.2019 г. в 09:32 часа в гр.Чепеларе, при входа за СБА е управлявал МПС туристическо ремарке за лек автомобил рег.№ .... в посока на движение от гр.Смолян към гр. Пловдив  със скорост от 75 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 25 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M №617. Видно от клип №3567, радар №617 от 24.03.2019г., направен в 09:32 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, ремарке рег.№ .... е теглено от автомобил, който се е движил с измерена скорост 78 км.ч. Номерът на автомобила не се вижда, тъй като ремаркето го закрива. От справка от база данни КАТ е видно, че ремарке рег.№ .... е собственост на жалбоподателя.

От протокол за последваща проверка  от 03.10.2018г., е видно, че мобилната  система за видеоконтрол  на  нарушенията на правилата за  движение с  идентификационен номер 4835,  тип „TFR1-M”, е преминала последваща проверка в Български институт по метрология на 03.10.2018г. и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел Електроникс” ООД  град София, относно  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под № 4835, че срока  на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г.

По преписката е приобщен протокол за използване на АТС от 26.03.2019г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 24.03.2019г. е извършван с АТС TFR1-M № 617 в гр.Чепеларе, при СБА, като видеоконтрол е осъществяван от 08,30 часа до 13,05 часа. Автоматизираното техническо средство е било позиционирано в гр.Чепеларе на ул.Беломорска, при СБА и с него е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив моторни превозни средства.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място.

От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че водачът на МПС, към което е било прикачено ремарке рег.№ ...., е управлявал лекия автомобил на 24.03.2019 г. в 09:32 часа в гр.Чепеларе, при входа за СБА в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив със скорост 75 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

В случая обаче за нарушението не е санкциониран собственикът на лекия автомобил, към който е било прикачено ремаркето, както предвижда чл.189, ал.4 ЗДвП, а собственикът на тегленото ремарке.

Съгласно §6 т.17 ДР на ЗДвП "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, а съгласно §6 т.11 ДР на ЗДвП "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

Доколкото съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са регистрационния номер на МПС-то, и неговия собственик, следва да се приеме, че волята на законодателя е била на административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите/собствениците на МПС. Доколкото ремаркетата не са МПС, техните собственици не подлежат на административно наказване по реда на чл.189 ал.4 ЗДвП. В случая е било невъзможно да бъде индивидуализирано теглещото МПС, но е недопустимо издадения санкционен акт да почива на предположението, че ремаркето и теглещия го автомобил са собственост на едно и също лице. Липсват доказателства за това, че Б.В. е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Поради това съдът приема, че той е санкциониран незаконосъобразно с обжалвания ЕФ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя останалите възражения на жалбоподателя срещу електронния фиш. В жалбата се развиват съображения, че мястото на нарушението е неточно посочено, че не са обозначени улица и географски координати. Според съда, с посочването на населеното място и конкретен участък от пътя „вход за СБА“ мястото на нарушението е индивидуализирано по начин, невъзпрепятстващ защитата на жалбоподателя. Географските координати на местонарушението са посочени в клипа. Действително в ЕФ не е посочена дата на издаването му, но доколкото задължителните реквизити на ЕФ са предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП и сред тях липсва такъв, според съда твърдяното процесуално нарушение не е допусното. Срокът за издаване на ЕФ е спазен, видно от справката „Преглед на фиша“ съгласно която той е бил съставен към 26.03.2019 г.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, а жалбата основателна и затова

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2628009, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на Б.Н.В. EГН : ...., с адрес: гр.С., ул..... № ..., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.