Мотиви от 19.11.2018 г. по НЧХД № 93/2018 г.

 

 

Подсъдимият Р.С.Ч., ЕГН ...., с постоянен адрес: гр.Ч., ул."......." №....., ет....., е предаден на съд по тъжба, подадена от Д.С.Ч. с ЕГН: ....., с постоянен адрес: гр.Ч., ул."............." № .... ет....., по обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, за това, че на 29.11.2017 година към 15.30 часа в гр.Чепеларе на улицата пред къща с адрес ул."...." №...., чрез удари с дърво с дебелина 5 см. по главата, по тялото и по ръцете, е причинил лека телесна повреда на Д.С.Ч. с ЕГН: ...., с постоянен адрес: гр.Ч., ул."...." № .... ет....., изразяваща се в причиняването на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно: контузия на главата, разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и охлузвания по главата; контузия и кръвонасядания на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на лявата ръка. Предявен е и граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди (болки и страдание) вследствие на престъплението в размер на 3500,00 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание Д.С.Ч. – частен тъжител и граждански ищец, се явява заедно с упълномощен от нея повереник адв.К., който от нейно име поддържа тъжбата, навежда доводи и представя доказателства.

Подсъдимият Р.С.Ч. в съдебно заседание се явява лично и с назначения му служебен защитник адв.П., дава обяснения, не се признава за виновен. Защитникът ангажира становище за липса на доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението.

За да се произнесе с приложената присъда, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

Тъжителката и подсъдимият са брат и сестра, живущи в наследствена къща в гр.Ч. с адрес: ул."...." №...., Д.Ч. –на първия етаж, а Р.Ч.-на втория. Между двамата от години съществували дрязги по повод общите им имоти и други битови скандали, последица от съжителството в къщата. В началото на месец ноември 2017 г. поредният конфликт между тях бил по повод маса ползвана от Д.Ч. от години, взета от подсъдимия без нейно съгласие от стълбите пред къщата.

На 29.11.2017 г. около 15,30ч. тъжителката отишла до съседната къща, собственост на свидетеля А.Ч. -неин чичо. При извършения по делото оглед съдът установи, че двете къщи са разположени на около 20 м. една от друга, от долната страна на пътя. Д.Ч. помолила братовчед си Ю.Ч. , който живее там, да й нацепи дърва за огрев. Той се съгласил и й казал, че ще отиде след около половин час. Тъжителката се връщала към дома си по улицата, когато видяла, че подсъдимият паркира автомобила си на тротоара между двете къщи. Когато слезнал от него тя му се развикала защо е взел масата й. Тогава той й казал: “Сега ще те курдисам!“, взел от камарата с дърва, намираща се пред дървената бакара залепена до къщата им едно дърво /кол, по-дебела пръчка, прът/ и се насочил към нея. Подсъдимият Ч. я ударил с него в горната част на тялото, а когато се обърнала да бяга към дома на чичо си А.Ч. , й нанесъл и удари по главата-в областта на тила. В този момент от дома си излизал свидетелят Ю.Ч., който виждайки побоя, който подсъдимият нанасял на сестра си, скочил към тях. Свидетелят Ю.Ч. разказва, че всичко станало много бързо, че Д.Ч. се олюляла и паднала на улицата вследствие на ударите. Свидетелят Ю.Ч. попитал подсъдимия:“Какво правиш, бе?“, при което Р.Ч. се прибрал веднага в дома си.

Тъжителката лежала на земята, от главата й потекла кръв, затова свидетелят Ю.Ч. сложил длан на тила й. Виковете и плача на Д.Ч. чул и чичо й, свидетелят А.Ч. , който също отишъл при нея. Намерил чувал, сгънал го и го сложил под главата на Д.Ч., за да притисне раната. Свидетелят Ю.Ч. позвънил на спешния телефон 112, за да бъде изпратена линейка. Тя пристигнала след около 10 минути. През цялото време до тъжителката били свидетелите Ю.Ч. и А.Ч.. Двамата отказали на свидетел В.С. и други свои съседи, които искали да преминат по пътя с колите си, да преместят, лежащата пенпендикулярно на пътя жена, тъй като се опасявали да не навредят на здравето й по този начин.

В това време там пристигнала и свидетелката В.Д.-социален работник, която трябвало да връчи заповед на дъщерята на Д.Ч., за предоставяне на инвалидна количка. Съгласно показанията й, тъжителката лежала напречно на пътя, под главата й имало петно кръв, а около нея се били струпали хора. Свидетелката Д. сметнала, че моментът не бил удачен за връчване на заповед и си тръгнала.

От показанията на свидетелката Н.Н. –медицински фелдшер към ЦСМП Чепеларе, се установява, че когато екипът пристигнал, до лежащата на земята Д.Ч. а имало 3 души, че тя била внесена на носилка в линейката, тъй като не било възможно веднага да се установи какви са нараняванията й.

На сигнала се отзовал и полицейски инспектор в РУ Чепеларе С.И. От показанията му става ясно, че пристигнал при пострадалата след медицинския екип. Д.Ч. лежала по гръб на пътя, а от главата й течала кръв. До нея били свидетелите А.Ч. и Ю.Ч. Свидетелят И. намерил подсъдимият в дома му и го поканил в РУ Чепеларе за даване на обяснения по случая. Подсъдимият отричал да е удрял сестра си. На него и на тъжителката полицейският инспектор връчил протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР да не се саморазправят. От показанията на свидетеля С.И. се установява, че до къщата на Р.Ч. и Д.Ч. действително имало изрезки от дървен материал.

В ЦСМП гр.Чепеларе раната на главата на пострадалата била почистена и обработена. Д.Ч. споделила със сведетелката Н.Н., че е била бита. Хематом бил констатиран на ръката. Свидетелката Н. попълнила фиш за спешна медицинска помощ от дата 29.11.2017 г., представен по делото. В него било отразено, че тъжителката е отказала хоспитализация, в графа анамнеза:“след нанесен побой от близък, паднала на земята“; като констатация от клиничния преглед: че била намерена на земята, легнала по гръб с разкървавена рана на главата и малък хематом в лявата гръбна област. След прегледа тъжителката се прибрала вкъщи.

Поради главоболие в следващите дни тъжителката посетила на 01.12.2017 г. МБАЛ “д-р Братан Шукеров“ гр.Смолян, където преглед й бил извършен от д-р Ю.Б. Видно от листа за преглед на пациент от 01.12.2017 г. анамнезата снета от Ч. а била следната: „преди два дни била бита от брат си с тояга; има вторично зарастваща рана около 2 см. в окосмената част на главата, няколко охлузвания и подкожни хематоми в областта на периферните отдели на гръдния кош/предимно лява гръдна половина/ и лява лакетна става и епизоди на умерено главоболие.“. Била насочена към личния си лекар.

На 05.12.2017 г. Д.Ч. а била прегледана от съдебен лекар д-р Д., който видно от представеното по делото медицинско удостоверение № 97/2017 г. констатирал: "в окосмената област на главата теменно тилно централно се установяват 3 дълбоки охлузвания, които в централната си част преминават в рани с неравни, охлузени и кръвонаседнали ръбове в процес на зарастване с дължина общо от по 4-6 см, а на раните всред тях- 2-3 см. Подлежащите и околни тъкани около раните са оточни, болезнени, кръвонаседнали на обща площ с размери 8/11 см. Оплаква се от дифузни болки в главата, вие й се свят, всичко това с пристъпен характер, отзвучаващо.“. Посочено е също, че се оплаква от дифузни болки по врата, че щади шията при движение на главата. Влявата гръдна половина в горната й четвърт се установява зона с размери 27/39см. съставена от множество кръвонасядания; масивно кръвонасядане е констатирано и в областта на лявата лакътна става по задната й повърхност. В заключение съдебния лекар е посочил, че при инцидента /датата е посочена погрешно поради техническа грешка като 27.11.2017 г., вместо като 29.11.2017 г./ са й били причинени: контузия на главата, разкъсно контузни рани, кръвонасядане и охлузвания по главата; контузия и кръвонасядания на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на лявата ръка, изразяващи се в причиняването на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а такива по чл.130 ал.1 НК.

Съгласно заключението на вещото лице д-р Д. по назначената СМЕ описаните в съдебното удостоверение травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет-удар или притискане върху такъв и е възможно да са възникнали по времето и начина, описани в тъжбата на пострадалата. Заключава, че разкъсно контузните рани са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК, а останалите описани травматични увреждания— всяко само за себе си: болка и страдание без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. В заключението е посочено, че болките и страданията при подобни увреждания са със по-силен интензитет непосредствено след нанасянето им, че с напредване на оздравителните процеси постепенно намаляват до пълното им отшумяване. В с.з. д-р Д. обяснява, че уврежданията е невъзможно да се получат единствено от падане, защото са в различни повърхности на тялото.

Съдът кредитира показанията на единствения свидетел очевидец на деянието Ю.Ч., тъй като те са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите гласни доказателства, събрани по делото. Показанията му кореспондират с показанията на свидетеля А.Ч. Последният обяснява, че когато излезнал на улицата, видял, че синът му Ю.Ч. държи главата на Д.Ч. с ръка, обляна в кръв, а че пострадалата лежала на земята до паркирана кола- главата и гърба й били на асфалта, а краката –на тротоара, че подсъдимият не бил там. Свидетелят А.Ч. разказва, че Ю.Ч. потърсил по телефон бърза помощ и полицията, че двамата дочакали идването на линейка. Обяснява, че когато попитал какво се е случило, синът му отговорил, че подсъдимият Р.Ч. е ударил с тояга сестра си. Показанията на свидетеля Ю.Ч. кореспондират с показанията на свидетелката Н., която обяснява, че Д.Ч. лежала на пътя пенпендикулярно на тротоара, че до нея имало 3 човека, а главата й кървяла.

В с.з. на 14.09.2018 г. свидетелят Р.П. разказва, че видял всичко случило се между тъжителката и подсъдимия на инкриминираната дата от терасата на дома си, а именно: Р.Ч. пристигнал с автомобила си пред дома си, паркирал го и слезнал от него. В този момент тъжителката излизала от къщата на свидетеля А.Ч. и започнала да го обижда, наричайки го „разбойник“, „крадец“, при което подсъдимият се обърнал и я попитал какво иска. Тя го ударила с желязната патерица, която носела 2 пъти по главата, замахнала трети път, но паднала и се разпищяла. Показанията на този свидетел противоречат на показанията на свидетелят Ю.Ч. , възприел случилото се от непосредствена билзост. Относно случилото се впоследствие противоречат и на показанията на останалите свидетели. Свидетелят П. твърди, че след падането Д.Ч. дочакала идването на линейката седнала до тротоара, че през цялото време до пристигането й /15-20 мин./ до нея останал подсъдимия, че до тях не са приближавали Ю.Ч. и А.Ч. , че на улицата нямало никой. Свидетелят твърди, че Д.Ч. не била вкарвана на носилка в линейката, че сама влезнала в нея и не видял да й слагат нещо под главата. Обратното разказват останалите свидетели: Н.Н. сочи, че когато пристигнала с линейката, около Ч., която лежала на пътя имало 3 човека; свидетелят А.Ч. твърди, че не подсъдимият, а синът му Ю.Ч. бил до пострадалата. Ю.Ч. , А.Ч. и фелдшера Н. обясняват, че Д.Ч. лежала на пътя и била вкарана на носилка в линейката. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.П.. Свидетелят П. признава, че има негативно мнение за тъжителката: “не съм в добри отношения с Д.Ч.“. При поставянето му в очна ставка със свидетеля Ю.Ч., Р.П. изразява дори хипотези:“според мен дъщеря й е звъннала на тел.112“.

По делото в последното с.з. беше извършен следствен експеримент относно възможността на този свидетел да вижда и чува от терасата на дома си какво се случва на ул.“....“ между къщата на А.Ч. и къщата на Д.Ч. и Р.Ч.. При него се констатира, че ако на тротоара няма паркирани коли е налице видимост и говор на висок глас може да бъде чут. При изслушването му по време на следствения експеримант свидетелят П. поддържа показанията си, но признава, че е възможно да е пропуснал част от случилото се, защото се е обръщал да пие кафе. Показанията му междувпрочем противоречат и на обясненията на подсъдимия, който сочи, че след като сестра му паднала на земята се прибрал вкъщи. Р.Ч. не твърди да е останал до сестра си до идването на линейката.

Подсъдимият дава обяснения, съгласно които когато на въпросния ден след работа се прибрал, и слезнал от колата си, Д.Ч. , която излизала от дома на А.Ч. се насочила към него с думите: “крадци и разбойници“. Обърнал се към нея, хванал я за ръката и я попитал защо вика така силно, тогава тя вдигнала патерицата си и го ударила с нея по главата. Вдигнал ръце, за да си предпази главата, а тя го ударила 2 пъти по тях, след това се подхлъзнала, спънала и паднала назад към асфалта. Започнала да крещи, той се уплашил и се прибрал вкъщи. Обясненията на подсъдимия имат двойнствена природа, те са доказателствено средство от една страна и средство за защита от друга. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия. Той действително е бил провокиран от обвиненията на тъжителката, че й е взел неправомерно масата. Д.Ч. не крие това, в тъжбата си тя също сочи, че конфликтът с брат й на 29.11.2018 г. е възникнал, поради отправен към него въпрос за масата. Не е вярно обаче, че когато приближил до нея само я хванал за ръката и я раздрусал, нито пък че тя е носела патерица, с която го ударила и паднала сама след това. Обясненията на подсъдимия се подкрепят в тази част единствено от показанията на свидетеля П., които съдът не кредитира, тъй като са вътрешно противоречиви. Показанията на свидетеля П. очевидно са заучени в тази част под влияние на подсъдимия. Относно подробностите около случилото се показанията на този свидетел са в пълно противоречие с тези на останалите свидетели и дори на обясненията на подсъдимия- за разлика от подсъдимия, свидетелят П. твърди, че Р.Ч. е останал до сестра си до идването на линейката. Следва да се има предвид, че свидетелят П. не е разпитван в хода на полицейската проверка, той е свидетел, воден от подсъдимия.

Защитата на подсъдимия навежда като довод за неистинност на показанията на свидетеля Ю.Ч. – обстоятелството, че страда от шизофрения и влошените му отношения с подсъдимия. Диагностицирането на свидетеля като страдащ от психично заболяване само по себе си не означава, че състоянието му не позволява да възприема правилно фактите от обективната действителност и че не може да дава достоверни свидетелски показания. Напротив, доколкото те се подкрепят от показанията на други свидетели съдът ги цени като правдиви. Показанията на Ю.Ч. не звучат като заучени. Той е адекватен и последователен относно видяното на инкриминираната дата. В последното с.з. съдът разпита в съдебната зала свидетелят В.С., който упорито твърдеше, че е нямало случай, в който да е искал да премине с автомобила си покрай къщата на тъжителката, но да не е могъл, защото тя е лежала на пътя в присъствието на Ю.Ч. и да е трябвало да изчаква да бъде качена в линейка. При поставянето му в очна ставка със свидетеля Ю.Ч. при огледа на местопрестъплението обаче, той промени показанията си и призна, че това е вярно.

Защитата на подсъдимия представя постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.11.2017 г. във връзка с жалба на Р.Ч., че Ю.Ч., че на 09.07.2017 г. го е заплашвал, че ще го заколи. Свидетелят Ю.Ч. признава за влошените отношения с братовчед си, в този смисъл са показанията и на свидетеля А.Ч., който сочи, че конфликтът е породен от обвиненията на Р.Ч. относно наследствени имоти и опитите на Ю.Ч. да защити баща си. Наличието на конфликт между подсъдимия и свидетеля обаче не означава, че показанията на Ю.Ч. за случилото се на 29.11.2017 г. са неверни. Както бе посочено по-горе, те кореспондират с показанията на останалите свидетели и затова съдът им дава вяра.

На 13.04.2018 г. РП Чепеларе издала постановление за отказ да се образува досъдебно производство за извършено на 29.11.2017 г. престъпление по чл.144 ал.3 вр.с ал.1 НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Р.С.Ч. е ......., наказателноотговорно лице по смисъла на закона. Съдът счита, че с деянието си от обективна страна той е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като на 29.11.2017 г. към 15.30 часа в гр.Чепеларе, на улицата пред къща с адрес ул."...." №....., чрез удари с дърво с дебелина 5 см. по главата, по тялото и по ръцете, е причинил лека телесна повреда на Д.С.Ч. с ЕГН: ...., с постоянен адрес: гр.Чепеларе, ул."...." № .... ет....., изразяваща се в причиняването на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно: контузия на главата, разкъсно контузни рани, кръвонасядане и охлузвания по главата; контузия и кръвонасядания на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на лявата ръка - престъпление по чл. 130, ал.1 НК.

Въпреки че някои от уврежданията на здравето причинени на тъжителката са такива по смисъла на чл.130 ал.2 НК, съдът прие, че престъплението е съставомерно по чл.130 ал.1 НК, тъй като този е по-тежко наказуемия състав.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на пряк умисъл, като при извършването му подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

При индивидуализация на наказанието съдът прецени, че подсъдимият е реабилитиран за извършените от него престъпления, че наказанието което се предвижда за такова престъпление е до 2 години „лишаване от свобода” или „пробация”.

По отношение на наложеното му административно наказание „глоба“ по присъда №102/04.12.2007 г. на ЧлРС в сила от 06.02.2008 г., наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 мес., изтърпяването на което е отложено за срок от 3г. по присъда №81/01.09.2009 г. на ЧлРС влязла в сила на 17.09.2009 г., и наказанията наложени му с присъда №78/01.09.2009 г. на ЧлРС, влязла в сила на 29.10.2009 г. „лишаване от свобода“ за срок от 5 мес., изтърпяването на което е отложено за срок от 3г. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, съдът счита, че подсъдимият следва да се счита за реабилитиран на осн.чл.88а ал.4 вр.с чл.82 НК.

Налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78 а НК. Затова съдът му наложи административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, която да заплати в полза на държавата. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете това, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на сестра си, на която по принцип дължи грижа и уважение, както заради родството между тях, та също и защото тя се грижи за дете в неравностойно положение, а като смекчаващо- влошеното материално състояние на подсъдимия /месечното му трудово възнаграждение е в минимален размер/. Съдът счете, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, следва да се наложи „глоба” в минимален размер.

От заключението по СМЕ се установява краткотраен оздравителен процес за пострадалото лице. Събитието от 29.11.2017 г. обаче е стресово и заплашващо за Д.Ч. , причиненото й душевно страдание е с висок интензитет. Съдът прецени, че следва да уважи предявения граждански иск по който се претендира обезщетение по реда на чл.45, във вр. с чл.52 ЗЗД, за претърпени неимуществени вреди от престъплението болки и страдания в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като го отхвърли за горницата от 2500лв. до 3500 лева, като неоснователен.

Тъй като подсъдимият Ч. беше признат за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, съдът му възложи за заплащане на деловодните разноски, направени от тъжителката в хода на съдебното производство, в размер на 500 лева адвокатски хонорар, 200 лв. за СМЕ, 12 лв. ДТ за образуване на делото, а така също и държавната такса върху уважената част от гражданския иск – 100 лв. Депозитът за свидетели, внесен от подсъдимия и тъжителката, като неизразходван подлежи на връщане.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.