Мотиви от 16.01.2019г.   по    НОХД № 3/2019г.

 

Съдебното производство е образувано по внесен за разглеждане в Районен съд – Чепеларе от Районна прокуратура–Смолян, ТО Чепеларе, обвинителен акт по бързо производство № 168/2018 г. по описа на РУ Чепеларе срещу Д.С.Б., с ЕГН: ......., с адрес с.П., общ.Ч., обл.С., за извършено престъпление по  чл.343б, ал.3 от НК за това, че на 28.12.2018 г., около 09,40ч., в с.П., общ.Ч., обл.С., на ул.“.....“, пред дом № ....., с посока на движение от центъра на селото към ул.“......“ № ....., е управлявал лек автомобил "Опел Зафира", с рег.№ ......., след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер "Drug Check 3000", с фабричен № ARLF-0361.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, „глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, като се приспадне времето, през което лицето е било лишено по административен ред от това право.

По пренията защитникът на подсъдимия – неговата майка Т.Й., надлежно упълномощена, пледира за налагане на минимално по размер наказание.

Относно провеждането на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по  чл.343б, ал.3 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В хода на бързото производство Д.С.Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 28.12.2018 г. за същото престъпление, като постановлението му е било предявено лично. В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът намери, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Служителите на РУ-Чепеларе свидетелите Д.С. и В.С. били назначени в наряд по КАТ и ООР на територията на община Чепеларе за времето от 07,00ч. до 19,00ч. на 28.12.2018 г. Около 09,40ч. полицаите се намирали в с.П., общ.Ч., на ул.“.....“, пред дом № ..... Тогава спрели за проверка лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ ......., който се движел в посока от центъра на селото към ул.“.....“ № .... Водач на автомобила бил подсъдимият Д.С.Б. от с.П.. Полицаите изпробвали подсъдимия Б. с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била положителна – 0,66 промила на хиляда.Те поканили подсъдимия Б. да ги придружи до сградата на КПП-с.Хвойна, където бил тестван за употреба на наркотици с техническо средство дрегер "Drug Check 3000“ ARLF-0361, валиден до месец август 2019г. Направената проба била положителна за употреба на наркотични вещества, като уредът реагирал на амфетамин. Подсъдимият Б. приел показанията на техническото средство, след което бил задържан за 24 часа по ЗМВР в РУ-Чепеларе.

За допуснатото нарушение свидетелят С. съставил против обв.Б. акт за установяване на административно нарушение № 0265443/28.12.2018 г. по описа на РУ-Чепеларе.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0911790/28.12.2018г., но той отказал да даде кръвна проба, приемайки показанията на техническото средство.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0373-000233/28.12.2018г., издадена от началник РУ-Чепеларе, временно било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия Б., считано от 28.12.2018 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0373-000234/28.12.2018г., издадена от началник РУ-Чепеларе, е прекратена регистрацията на ППС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ ......., за срок от 6 месеца, считано от 28.12.2018 г.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: АУАН № 0265443/28.12.2018 г. по описа на РУ-Чепеларе; талон за медицинско изследване; заповеди за ППАМ; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум; справка за съдимост; справка за правоспособност и дисциплина на водач от сектор „ПП” при ОДМВР-Смолян; декларация на Б.; характеристична справка, заповед за задържане на лице; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; копие от методически указания за ползване на орален тест дрегер, разпределение на полеви тестове, писмо от ИАЛ.

Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Подсъдимият Д.С.Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 28.12.2018 г., около 09,40ч., в с.П., общ.Ч., обл.С., на ул.“.....“, пред дом № ...., с посока на движение от центъра на селото към ул.“.....“ № ...., е управлявал лек автомобил "Опел Зафира", с рег.№ ......., след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер "Drug Check 3000", с фабричен № ARLF-0361.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно съставляват престъпление по  чл. 343б, ал. 3 от НК. Обективираните в АУАН№ 0265443/28.12.2018 г. данни, както и гласните доказателства, включващи показанията на свидетелите, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство. Следователно събрани са безспорни доказателства, че подсъдимият на инкриминираната дата – 28.12.2018 г. е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно Списък I, представляващ Приложение № 1 към НРКРВН, амфетамините са наркотични вещества, чието притежание, производство, преработване, придобиване или употреба е забранена в Република България и поради своето силно наркотично действие подлежи на контрол съгласно ЗКНВП.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

Д.С.Б. е на ....г., неосъждан....., с добри характеристични данни и затова с ниска обществена опасност.

В конкретния случай обаче разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност.

Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Д.С.Б. престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от Б. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер, поради това на основание чл.54, ал.1 от НК определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години.

Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на дееца.

Отчитайки това обстоятелство, високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния предвиден от законодателя размер, а именно – 500 лева, който размер съдът намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.

При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр.  чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подсъдимият Д.Б. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка, съдът намира, че същият този срок следва да се определи в размер десет месеца. За нарушения по ЗДвП той е санкциониран само веднъж –през 2016 г. с влязло в сила наказателно постановление.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Б. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.12.2018 г.

На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.

С присъдата си съдът се произнесе и по приобщеното веществено доказателство – "Drug Check 3000", с фабричен № ARLF-0361, като постанови същото да бъде унищожено.

В хода на делото са направени разноски в размер на 15 лв., поради което съдът осъди подсъдимият да ги заплати по сметка на РС Чепеларе.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.